Всяко лято малкият възрожденски град Копривщица се превръща в сцена, където цялата България запява. Националният фестивал на фолклорните носии събира хиляди изпълнители от всички краища на страната – певци, танцьори, гайдарджии, деца и възрастни, облечени в шарени костюми, които сякаш са оживели от старите снимки. Това не е просто празник, а съхранен спомен за корените ни – песен, предавана от поколение на поколение.
Фестивалът се провежда на всеки пет години в поляните край града, под хълма Войводенец, и е включен в списъка на UNESCO за нематериално културно наследство. Атмосферата е неповторима – стотици сцени, навеси с бродерии, звън на хлопки и мирис на прясно изпечени мекици. Звукът на гайди и тъпани отеква между планинските склонове, а песните се преливат – едни от Родопите, други от Добруджа, трети от Шоплука.
В Копривщица няма публика – всички участват. Хората пеят, танцуват, прегръщат се. Дори да не знаеш текста, ще се уловиш, че припяваш. За един уикенд градът става жив музей на българския дух – фолклорът не е минало, а настояще.
Фестивалът е и чудесен повод да опознаеш самата Копривщица – град на възрожденски къщи, калдъръмени улички и герои от историята. Къщите на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов и Тодор Каблешков са отворени за посетители, а местните посрещат с усмивка и гозби по стари рецепти.
Ако решиш да посетиш фестивала, е добре да резервираш нощувка отрано – местата свършват месеци преди събитието. Най-добрият начин да го изживееш е да се облечеш в народна носия, дори и символично – шал, престилка или венец. Така ще усетиш как ритъмът на песните те връща към нещо по-дълбоко и истинско.
Фестивалът в Копривщица е повече от културно събитие – това е сърцето на България, което продължава да тупти. И когато последният тъпан замлъкне, а поляните опустеят, остава усещането, че песните ще продължат да звучат – в гласовете, в спомените и в онова тихо чувство на принадлежност, което не умира.
