Сгушен в карстовия район на Северозападна България, между селата Лиляче и Чирен на около 15 километра северно от Враца, скалният феномен „Божият мост“ (известен още като Жабокрек) е сред най-мащабните и мистични природни творения по нашите земи. В продължение на милиони години малката и непостоянна река Сушица е сипала водите си през варовиковите скали, докато накрая е пробила огромна пещера. С течение на времето таванът на пещерата се е срутил под собствената си тежест, оставяйки в средата величествен естествен тунел-мост, който днес поразява с тактическите си мащаби и древна атмосфера.
За да стигнеш до това изолирано място от София, трябва да се движиш по главен път Е-79 през Искърското дефиле или през прохода Петрохан до град Враца. От Враца продължаваш на север в посока село Лиляче. Пътят преминава през цялото село и малко преди изхода за Чирен вдясно се отбива тесен асфалтов път, който води към местността. Този участък е силно амортизиран, с дълбоки дупки и липсващ банкет, което изисква каране с минимална скорост. Пътят свършва до голяма поляна в непосредствена близост до останките от средновековна крепост, където можеш да оставиш автомобила си напълно безплатно. Оттук започва ясна каменна пътека, която се спуска право надолу в дефилето на реката.
Слизането в каньона на река Сушица изисква повишено внимание и стабилни обувки за планински преход. Пътеката е стръмна, направена от грубо изсечени в скалата стъпала, които през пролетта или след дъжд стават изключително хлъзгави поради варовиковия състав на почвата. Парапети на места липсват, затова придвижването трябва да става предпазливо. Още в края на спускането пред очите ти се разкрива бруталният мащаб на скалния мост: височината на арката достига близо 20 метра, а общата дължина на покрития карстов тунел е около 100 метра.
Вътрешността на „Божият мост“ наподобява катедрален салон, поддържан от масивни скални колони и пиластри. През сухите летни месеци река Сушица изчезва напълно в земните недра и коритото ѝ остава сухо, осеяно с големи речни камъни, което позволява да се разходиш из целия подземен коридор. През пролетта обаче дефилето се пълни с вода, която образува малки, плитки езера под самия свод, в които се развъждат стотици жаби – откъдето идва и алтернативното име на местността „Жабокрек“. Таванът на моста е надупчен от карстови очи (окна), през които влизат снопове слънчева светлина, създавайки специфична, мистична игра на сенки върху мъхнатите стени.
Ако проучиш стените на каньона в непосредствена близост до главната арка, ще забележиш входовете на няколко малки пещери. Най-известната от тях е пещерата „Печ“, която е достъпна за изследване без специализирана екипировка, но изисква да носиш силно челно фенерче, тъй като дневната светлина изчезва след първите десет метра. Внимавай при навлизането в пещерните галерии, тъй като подът е покрит с влажна глина и има риск от подхлъзване, а по таваните зимуват колонии от прилепи, които не трябва да бъдат заслепявани или притеснявани.
Над самия скален мост, върху платото, личат руините на антична и средновековна крепост от коравия римски период (4-6 век). Тя е служела за наблюдателна точка и охрана на пътищата в региона. Днес са запазени части от основите на дебелите крепостни зидове, вклинени в естествените скални зъбери. Придвижването по горната част на моста е възможно по тесни кози пътеки, но там няма никакви предпазни огради към пропастта, така че заставането на самия ръб на скалните прозорци за снимки крие реален риск от падане.
Логистиката на района изисква да си напълно автономен по отношение на храна и вода. Около „Божият мост“ няма работещи чешми с питейна вода, кафенета или търговски обекти за провизии. Най-близкото място за снабдяване са малките смесени магазини в центъра на село Лиляче, които обаче в неделя имат голяма обедна почивка. Обхватът на мобилните оператори в дъното на каньона е изключително слаб и на много места напълно изчезва под масивните каменни сводове, затова свали предварително топографска или офлайн карта на Северозапада.
Малък логистичен трик за шофьорите, които искат да съчетаят прехода с още карстови феномени, е да продължат след огледа по черния път в посока село Чирен. Само на 5 километра по това трасе се намира местността „Понора“ – огромен карстов губител (понор), в който водите на местната река изчезват брутално под земята. Най-подходящото време за посещение на „Божият мост“ е ранната есен: тогава растителността в каньона не е толкова буйна и гъста, температурите са умерени, а рискът от подхлъзване в речното корито е минимален.
