Най-красивите пътища за шофиране у нас

България има пътища, които не са само свързващи линии между две точки, а преживяване сами по себе си. Завои, панорами, проходи и долини – някои маршрути си заслужават да се вземат бавно, със спрян прозорец и без конкретен час за пристигане. Ето няколко от най-красивите пътища за шофиране в страната.

Проходът на Републиката (Хаинбоаз) между Велико Търново и Гурково е отличен избор, ако търсиш комбинация от добро трасе и планински гледки. Минава през гъсти гори и сенчести завои, с достатъчно места за спиране и снимки. Подходящ е целогодишно, особено през есента.

Пътят през прохода Предела между Разлог и Банско не е дълъг, но носи усещане за преход – буквално и символично. Караш през гъста борова гора, с Пирин от едната страна и Рила от другата. А ако имаш време – отбивките към Добърско и Белица са малки отклонения с голяма стойност.

Севлиево – Габрово – Шипка – Казанлък предлага не просто гледки, а и история. Изкачването до паметника на Шипка със стотици завои е шофьорско предизвикателство, но гледката отгоре и спускането към Розовата долина компенсират всяко превключване на скоростите.

Пътят Смолян – Девин – Триград е сред най-драматичните в страната. Минава покрай реки, скални стени, гори и тунели, издълбани в скалата. Усещането е сякаш караш през природна сцена,
където всеки завой разкрива нов фон. Понякога пътят е тесен и неравен, но това само забавя, не пречи.

Крайморският път Шабла – Камен бряг – Калиакра е едно от малкото места, където морето те съпровожда вляво почти през цялото време. Не е магистрала, не е бърз, но именно това го прави специален. Можеш да спреш на всяка отбивка, да видиш скален бряг, миди или фар.

Пътят Велинград – Юндола – Якоруда – Белица предлага високопланински усещания без нужда от джип. Завоите през Родопите се редуват с открити поляни, дълги гледки и глухи селца. Кара се бавно, но гледката никога не е скучна.

Сливен – Ичера – Жеравна – Котел е маршрут с характер. Стръмни изкачвания, стари дъбови гори и усещане за стъпване в друго време. Подходящ е за уикенд разходка с нощувка, а селищата по пътя заслужават спиране.
Тези пътища не са най-бързите, не винаги и най-гладките. Но са онези, по които шофирането не е досадно, а част от пътуването. Ако си от хората, които карат не само за да стигнат, а за да видят – отбележи си ги. И тръгни по тях бавно.