Старинен Пловдив винаги е изисквал бавно ходене по калдъръма, но наскоро завършената пълна реставрация на Небет тепе промени начина, по който се възприема най-високата точка на трихълмието. Хълмът, който в продължение на години беше просто място за гледане на залези сред разпръснати камъни, сега е превърнат в организиран археологически парк. Промените са видими още от подножието, а добрата новина е, че целият този нов маршрут е напълно достъпен без входна такса за следващите няколко години. Това позволява да планираш разглеждането му в рамките на стандартна разходка из Стария град, стига да знаеш откъде да преминеш и какво точно да търсиш сред експонираните руини.
За да стигнеш до обновения комплекс по най-лекия и логичен маршрут, започни от площад Джумаята в центъра на града. Вместо да тръгваш по стръмната улица „Съборна“, избери алтернативния подход през Източната порта или по улица „Константин Стоилов“. Така ще избегнеш най-големия наклон и ще излезеш директно в тихата част на архитектурния резерват. Върви в посока към Етнографския музей и църквата „Света Неделя“. Точно зад музея започва новата пешеходна алея, която води към върха на тепето. Пътят вече е изцяло почистен, укрепен и снабден с парапети, което прави изкачването безопасно дори в късните часове на деня.
Когато стъпиш в самия археологически комплекс, първото нещо, което ще забележиш, са реставрираните крепостни стени и ясно обособените туристически пътеки. Мястото вече не е просто купчина скали, а структура, в която се разчитат различните исторически пластове от тракийско време до Средновековието. За да разгледаш обекта пълноценно, се движи по посока на часовниковата стрелка. Маршрутът ще те преведе покрай останките от древната щерна – огромното водохранилище, което е осигурявало автономност на крепостта при обсада. Тя е дълбока няколко метра и в момента е обезопасена с прозрачни пана, през които се вижда вътрешната конструкция.
Голямата атракция в новия маршрут е откритият и консервиран таен тунел в северната стена на крепостта. Това е потерна от римско време, която води към подножието на хълма в посока към река Марица. Стъпалата са стръмни и изсечени директно в скалата, като в момента са добре осветени. Можеш да слезеш по тях, за да усетиш мащаба на укреплението от външната му страна. Проходът показва колко стратегическо е било местоположението на Небет тепе за контрол над цялата низина. Тъй като обектът се стопанисва от Археологическия музей, навсякъде са поставени нови информационни табели, които обясняват функцията на всяка сграда, включително на разкритите основи на средновековна кула и стражеви помещения.
Практичен трик за посещението е да избереш времето между 16:00 и 18:00 часа. По това време новите метални и дървени платформи за наблюдение не са напечени от слънцето, а светлината е подходяща за разглеждане на детайлите по зидарията. Тъй като комплексът е отворен и няма огради с пропускателни пунктове, достъпът е денонощен, но вечерното осветление се включва автоматично в часа на здрачаване. Това прави нощната разходка много по-удобна в сравнение с миналото, когато теренът беше тъмен и неравен. Важно е обаче да носиш обувки с дебела и стабилна подметка, тъй като оригиналният римски калдъръм и експонираните скали са хлъзгави, дори когато времето е сухо.
След като завършиш пълния кръг около стените, потърси малката тераса в северозападната част на комплекса. Оттам се открива най-чистата панорама към северните квартали на града и реката, далеч от обичайните места, където хората се събират за снимки. Вместо да се връщаш по същия път надолу, слез по южната пътека, която води директно към Хисар капия. Това ще ти позволи да свържеш посещението на Небет тепе с естественото продължение на обиколката из възрожденските къщи, без да губиш височина и без да повтаряш вече извървяни улици.
