Разположен в Конявската планина, само на петнадесет километра от Кюстендил, каньонът на река Шегава е слабо позната, но географски забележителна дестинация. В продължение на хилядолетия малката река е пробила път през варовиковите скали, създавайки ждрело с дължина около четири километра, обградено от вертикални стени, скални кули, игли и карстови фигури. Мястото предлага пълна изолация от масовия туризъм, но изисква добра подготовка за пешеходен преход, тъй като тук липсва комерсиална инфраструктура, парапети и заведения за хранене.
За да стигнеш до началната точка на каньона, трябва да тръгнеш от София по автомагистрала „Струма“ (А3), да се отбиеш при Дупница в посока Кюстендил по път II-62 и преди самия град да завиеш към село Раждавица. Алтернативният и по-директен маршрут е през Радомир и Коняво по първокласен път I-6. Когато влезеш в село Раждавица, трябва да преминеш през жп прелеза и да се насочиш към изхода на селото в посока село Гърляно. Автомобилът може да се паркира в малко уширение до моста над река Шегава, където започва и черният път навлизащ в ждрелото.
Преходът през самия каньон се осъществява по два начина: по коритото на реката или по панорамната пътека по билото. Препоръчително е да избереш маршрута през дъното на дефилето, който започва непосредствено от черния път. През летните месеци реката пресъхва почти напълно или остава малка вада, което улеснява преминаването. Пътеката обаче не е разчистена – на места се преминава през речни камъни, паднали дървета и гъста растителност, така че задължително трябва да си с дълги панталони и високи обувки с твърда подметка. Времето за преминаване в едната посока е около два часа при умерено темпо.
Основната атракция в каньона са естествените скални образувания, които носят имена като „Слона“, „Камилата“, „Самотното дърво“ и „Близнаците“. Те се издигат на височина до сто метра над коритото на реката. Варовиковият състав на скалите е довел и до формирането на десетки малки пещери и ниши по отвесните стени, като по-известните са „Гълъбарника“ и „Килиите“. Достъпът до самите пещери е стръмен, хлъзгав и на места опасен, изискващ катерачни умения, затова ако нямаш екипировка, по-добре се ограничи с наблюдението им от дъното на каньона.
Ако решиш да направиш кръгов маршрут, можеш да се изкачиш по маркираната пътека, която тръгва стръмно нагоре вдясно по средата на ждрелото. Тя ще те отведе на билото на каньона, откъдето се открива панорамна гледка към целия скален разлом и долината на река Струма в далечината. Придвижването по билото изисква повишено внимание в горещите дни, тъй като растителността е ниска, храстовидна и няма никаква сянка. По скалните корнизи често се срещат пепелянки, така че винаги гледай къде стъпваш и избягвай да бъркаш в скални цепнатини.
Логистиката на това място изисква да носиш със себе си цялото количество вода и храна за деня. В самия каньон няма извори с питейна вода, а водата от река Шегава не е годна за пиене поради наличието на пасища в горната част на платото. Най-близкото място за снабдяване с провизии е малкият магазин в центъра на село Раждавица, който обаче има ограничено работно време през уикенда. В каньона обхватът на мобилните мрежи е нестабилен и на много места напълно изчезва под скалните навеси, затова е добре предварително да свалиш офлайн карта на региона.
Малък трик за пътешествениците е да съчетаят посещението на каньона с разглеждане на намиращия се наблизо водопад „Полска Скакавица“, който е на около десет километра разстояние по същата жп линия. Ако не пътуваш с автомобил, до село Раждавица има редовен пътнически влак от гара Кюстендил или София, като от жп гарата в селото до началото на каньона Шегава се стига пеша за по-малко от петнадесет минути по асфалтовия обходен път. Най-подходящото време за посещение е късната пролет или ранната есен, когато температурите са умерени и растителността не е толкова буйна, че да затваря изцяло речната пътека.
