Пътуването из Лудогорието разкрива пейзажи от безкрайни ниви и гористи плата, които дълго време са пазили в недрата си тайните на тракийското племе гети. На около 2.5 километра югозападно от село Свещари и на 40 километра от град Разград се намира един от най-значимите паметници на античната архитектура по българските земи. Свещарската гробница не прилича на нито един друг подобен паметник, благодарение на уникалната си вътрешна декорация, която я класира в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Когато прекрачиш прага на това подземно съоръжение от III век преди новата ера, веднага усещаш хладината на масивните варовикови блокове и тържествената мистичност на мястото. Това е гробницата на гетския владетел Котела и неговата съпруга, построена в интимна връзка с култа към безсмъртието, и всеки детайл тук пренася в епоха, в която архитектурата и религиозната мистика са били неразделно свързани.
За да стигнеш до обекта, трябва да следваш добре поддържания асфалтов път от град Исперих към село Свещари, който е снабден с ясни указателни табели за Историко-археологическия резерват „Сборяново“. Пред самия информационен център има безплатен паркинг за автомобили, откъдето до входа на самата гробница се стига по кратка пешеходна алея. Тъй като паметникът се намира в специално изградена защитна капсула с цел поддържане на постоянна температура и влажност, вътре се влиза на малки групи. Важен практически детайл е, че обектът е затворен за посещения в понеделник и вторник, а през зимните месеци (от декември до март) не работи за масови туристи, така че планирането трябва да е съобразено с топлите месеци. Носенето на лека връхна дреха е препоръчително, тъй като температурата в залата се поддържа постоянно около 18-20 градуса, което контрастира с лятната жега навън.
Вътрешността на гробницата е разделена на три камери, като централно място заема погребалната зала с уникалните десет женски фигури, наречени кариатиди. Вглеждайки се в тези скулптури, изсечени във висок релеф по стените, ще забележиш, че те са представени с вдигнати ръце, сякаш поддържат свода, и са облечени в характерни хитони с обърнати надолу палмети. Лицата им са индивидуални, а по някои от тях все още личат следи от оригиналната цветна украса в кафяво, жълто и синьо. На срещуположната стена в дъното на залата е изрисувана сцената на обожествяването на владетеля, представена чрез сложна многофигурна композиция с конник и богиня, поднасяща лавров венец. В залата са разположени и две каменни легла (ложа), които са били предназначени за владетелската двойка и нейните дарове.
Един много полезен трик при разглеждането е да обърнеш внимание на недовършените детайли по някои от фигурите и стенописите, което доказва, че владетелят е починал внезапно преди гробницата да бъде напълно завършена, след което тя е била незабавно запечатана. Преди да си тръгнеш от резервата, съчетай посещението с разходка до близките петдесет по-малки могили в района, както и до тракийското светилище „Демир баба теке“, разположено в красивия каньон на река Крапинец на около 15 минути пеша по стъпала надолу през гората. Разглеждането на целия комплекс Сборяново отнема около два часа и дава изключително плътна и реалистична представа за високото технологично и художествено ниво на тракийската култура. Излизайки отново на слънчева светлина сред лудогорските хълмове, контрастът между суровото величие на каменните блокове и мекотата на околния пейзаж оставя траен спомен за една изчезнала цивилизация, чийто дух все още обитава тези земи.
