Скалното светилище Белинташ – как да стигнеш лесно и да не объркаш пътя

Белинташ е от онези места, които изглеждат недостъпни, но всъщност се стига сравнително лесно – стига да не се объркаш в последния момент и да не попаднеш в горски път с дупки, крави и съмнение, че изобщо си в правилната планина. Ето как да избегнеш класическите капани и да се насладиш на мястото спокойно.

1. До кое село да стигнеш и откъде тръгваш пеша
Целта е село Врата (до Асеновград), което е последната спирка с кола. Пътят е асфалтиран и сравнително добър. В края на селото ще видиш табели за Белинташ и паркинг зона. Там оставяш колата и започваш пеша.

2. Пътеката – лесна, кратка, но не съвсем равна
От паркинга до платото е около 20–30 минути ходене. Пътеката е маркирана, с леко изкачване, но не изисква екипировка. Става за деца и хора без планински опит. Обувки с добра подметка са добра идея – особено след дъжд.

3. Кога да тръгнеш – светлина и хора
Най-добре е да отидеш сутрин или в делничен ден. Уикенд следобед значи много хора, шум и често – претъпкан паркинг. Светилището е открито и гледката е най-добра при ниска слънчева светлина – рано сутрин или след 17:00.

4. Не разчитай на Google Maps 100%
Google често те насочва по лоши пътища или те „вкарва“ от грешната страна на скалата. Потвърди, че си избрал път през село Врата, не от изток (през село Мостово), освен ако не търсиш приключения и офроуд.

5. Какво да вземеш – вода и шапка
На място няма нито чешма, нито сянка – скалата е открита. Вземи вода, шапка и, ако си за по-дълго, нещо за хапване. Има къде да поседнеш, но няма удобства.

Бонус: ако ти остане време и сили, наблизо е и Караджов камък – по-непопулярен, но впечатляващ. До него има отделна пътека и ще ти отнеме още около час и половина. Ако Белинташ ти е
първа спирка, няма да съжаляваш – лесен достъп, но усещане за място „от друго време“.