Екопътека „Чилингира“ е сред най-атрактивните и бързо добили популярност панорамни маршрути в Западните Родопи. Разположена непосредствено над дефилето на река Въча, на границата между Пловдивска и Смолянска област, тази пътека предлага директен достъп до билни скални площадки с чист хоризонт към меандрите на язовир „Въча“ и прочутия хълм „Родопския Късъл“. Трасето комбинира умерено пешеходно натоварване с отлична панорамна стойност, което го прави подходящо за полудневен преход в рамките на уикенда.
За да стигнеш до началната точка на екопътеката от Пловдив, трябва да тръгнеш в посока Кричим по път III-866. След като преминеш през Кричим, пътят навлиза в дефилето на реката и започва стръмно изкачване с множество завои покрай стената на язовир „Кричим“, а след това и покрай „Въча“. Пътната настилка е изцяло асфалтирана и в добро състояние, но в дефилето има постоянен риск от паднали камъни, особено след обилни дъждове, което изисква повишено внимание от шофьорите. Автомобилът се паркира в уширенията около големия хотелски комплекс „Чилингира“, разположен на самия път, на около 42 километра от Пловдив. Паркирането е безплатно по протежение на отбивките, но местата се запълват бързо през почивните дни.
Началото на пешеходния маршрут е добре обозначено и започва непосредствено над асфалтовия път, малко преди комплекса, ако идваш от посока Кричим. Пътеката веднага набира денивелация по стръмен, но утъпкан земен терен през ниска дъбова гора. Преходът в едната посока до най-високата панорамна точка отнема около 40 до 50 минути при умерено темпо на ходене. Първата третина от маршрута изисква стабилни обувки с грайфер, тъй като пътеката преминава през участъци с ронлива почва и ситни камъни, където при спускане обратно има риск от подхлъзване.
След първоначалното изкачване гората се разрежда и пътеката излиза на откритото скално било на хълма. Оттук придвижването става по-равно, но трасето следва самия скален ръб. На най-критичните места са изградени дървени парапети, но в крайните панорамни зони предпазни заграждения липсват, затова заставането на ръба за снимки изисква повишено внимание. От скалните площадки се открива чист изглед към водното огледало на язовир „Въча“, който в тази си част прави остър завой, обграждайки хълма с формата на полуостров, известен сред туристите като „Родопския Късъл“ заради приликата му със средновековно укрепление. Отвисоко се виждат ясно и понтонните къщи, закотвени в заливите на язовира, както и преминаващите моторни лодки.
Логистиката на прехода изисква да съобразиш времето си със слънцегреенето. Тъй като по-голямата част от екопътеката преминава по откритото било, през летните месеци няма никаква естествена сянка от дървета. Скалите се нагряват силно, което прави прехода в обедните часове изключително уморителен. Задължително е да носиш шапка, слънцезащитен крем и поне литър вода на човек, тъй като по протежение на пътеката няма извори или чешми с питейна вода. За снабдяване с храна и допълнителни провизии можете да разчитате на ресторанта към комплекс „Чилингира“ в началото на пътеката или на малките търговски обекти в град Кричим.
Обхватът на мобилните мрежи по билото на екопътеката е стабилен, но в ниските части на дефилето преди язовира на места се губи. Пътеката е подходяща за деца над 7-годишна възраст, стига да бъдат под постоянен родителски контрол в панорамните зони. Ако планирате кръгов маршрут, можете да продължите по пътеката, която следва билото на хълма и се спуска по алтернативен улей в задната част, излизайки отново на асфалтовия път, но този вариант удължава прехода с около час и преминава през по-обрасли и немаркирани участъци.
Малък логистичен трик за фотографите и шофьорите е да планират изкачването по екопътеката в късните следобедни часове, около два часа преди залез слънце. По това време светлината пада косо зад планинските ридове, подчертава зеления цвят на водата в меандрите и избягва силното челно заслепяване, което е характерно за сутрешните часове, когато слънцето изгрява директно срещу основните панорамни площадки. След като приключите с прехода, можете да продължите с колата още 15 километра нагоре по пътя до стената на язовир „Въча“, която е една от най-високите на Балканския полуостров, където също има обособено уширение за кратко спиране и наблюдение на инженерното съоръжение отблизо.
