Влизането в подземния свят на Северозападна България превежда през тунели от време, където човешкото присъствие е оставило следи преди хилядолетия. Пещерата „Магурата“, разположена в хълма Рабишка могила на около 17 километра от град Белоградчик, не е просто поредното геоложко образувание с куполи и сталактити. Още прекрачването на прага на Триумфалната зала създава специфично усещане за мащаб благодаредние на огромните сводове и постоянната хладина от около 12 градуса, която не се променя през нито един сезон. Въздухът вътре е тежък и влажен, а мащабите на залите бързо карат човек да се почувства малък на фона на милионите години, нужни за формирането на тези подземни катедрали. Това място комбинира суровата природна архитектура с най-значимата галерия от праисторическо изкуство в Югоизточна Европа, което го прави задължителна спирка за всеки пътешественик в региона.
За да стигнеш до обекта, трябва да следваш добре асфалтирания и обозначен път от Белоградчик към село Рабиша. Пред самия вход на пещерата има организиран платен паркинг, където можеш да оставиш автомобила си, а в близост има малки сергии за вода и сувенири. Важен логистичен детайл е, че пещерата не е с общ вход и изход – маршрутът е линеен, като се влиза от едната страна на хълма, а се излиза на съвсем различно място, изглед към Рабишкото езеро. Това означава, че след края на обиколката ще трябва да извървиш пеша около няколкостотин метра по открита пътека на обратно до паркинга. Вътрешността на пещерата е електрифицирана и обезопасена с метални парапети, но подът често е хлъзгав заради постоянната влага и стичащата се вода, затова стабилните обувки с дълбок грайфер са абсолютно задължителни за безопасното придвижване.
Основният акцент в обиколката без съмнение е Галерията с рисунките, която се разклонява от главния път. Трябва да знаеш, че достъпът до нея понякога се регулира строго от екскурзоводите с цел опазване на уникалните изображения от промяна във влажността и температурата. Самите рисунки са правени с гуано от прилепи и датират от различни епохи – от палеолита до ранната бронзова епоха. Вглеждайки се в тъмните силуети по стените, ясно ще разпознаеш ловни сцени, танци, фигури на животни и уникален слънчев календар с отбелязани празнични и делнични дни, който се смята за най-стария в Европа. Освен историческата галерия, в останалите зали ще преминеш покрай огромни образувания като Големия сталактон с височина над 20 метра и Падналия бор, които илюстрират тектоничните сили, оформили вътрешността на хълма.
Един много полезен трик при планирането на това пътуване е да вземеш топла връхна дреха, дори навън да е средата на лятото и температурите да надхвърлят 35 градуса, тъй като рязката промяна с постоянните 12 градуса вътре може да доведе до хипотермия по време на едночасовата обиколка. Ако разполагаш с повече време, съчетай посещението с разходка до брега на близкото Рабишко езеро, което е най-голямото по площ вътрешно тектонично езеро в страната и предлага добри условия за почивка след хладното подземно царство. Когато накрая излезеш през изходния отвор на пещерата и пред очите ти се разкрие панорамата към водната повърхност и околните хълмове, светлината ще ти се стори необичайно ярка, но усещането за докосване до първите стъпки на човешката култура остава трайно в съзнанието.
