Bодопадът Скакля край Враца е едно от онези места, които напомнят колко велика и непредсказуема може да бъде природата. Скрит в полите на Врачанския Балкан, само на няколко километра от града, той се спуска от височина над 140 метра и е сред най-високите водопади в България. Но истинската му сила не е само в числата – тя е в начина, по който се появява пред теб: внезапно, след завой, като природно откровение.
През пролетта, когато снеговете се топят, Скакля е в пълната си мощ. Водата се излива по отвесните варовикови скали, разпръсквайки мъгла и дъги, които обгръщат целия каньон. Звукът е дълбок и равномерен, сякаш Балканът сам диша. Лятото водопадът често пресъхва, оставяйки след себе си само следи по скалата – тогава мястото придобива друга красота, по-тиха, по-съзерцателна.
До Скакля води екопътека, започваща от кв. Медковец на Враца или от самия център на града. Пътят е стръмен, но добре маркиран, и минава през сенчести гори, каменни мостчета и места за отдих с панорамни гледки към града и равнината. Най-красивият момент идва, когато стигнеш под водопада и вдигнеш глава – усещането за мащаб е почти нереално.
Местните легенди разказват, че името „Скакля“ идва от старобългарската дума „скакалец“ – символ на живост и движение. И наистина, когато водата се разплисква на струи, тя сякаш подскача по скалите. Зимата пък Скакля се превръща в леден дворец – замръзнал водопад, по който катерачи изпробват уменията си, а фотографите намират безкрайни сюжети.
От върха на пътеката се открива панорама към целия Врачански Балкан – зелени склонове, варовикови стени и онзи простор, който само тази планина може да даде.
Водопадът Скакля не е място за масов туризъм, а за хора, които търсят истинска среща с природата. Там, зад завоя на Балкана, ще откриеш не само вода и скали, а усещане за сила, спокойствие и вечност. И когато си тръгнеш, ще помниш звука – онзи дълбок, жив ритъм, с който планината говори на своите хора.
