„Африканският слон в стаята“: Съществува ли изобщо „безвиновно“ сафари?

Електрическите джипове и въглеродните кредити трудно могат да компенсират частните полети, които харчат огромно количество гориво, и изграждането на мини-градове в отдалечената савана. Какво всъщност трябва да търсят пътешествениците?

Четиринадесет джипа стоят на място до дремещи лъвчета, изгаряйки гориво. Миризмата на бензин се носи във въздуха, докато някои гидове паркират незаконно извън пътя в националния парк Чобе в Ботсвана, унищожавайки растителността, за да осигурят по-добра гледка за туристите. Един по един автомобилите потеглят към други животни или към своите лоджи, където гостите ще обядват – вероятно с храна, доставена от Южна Африка – преди да се качат на малък самолет, пише BBC Travel. 

Частните полети и мащабната инфраструктура в дивата природа изглеждат в противоречие с една от най-популярните тенденции – устойчивия туризъм. Въпреки това отговорните сафари играят важна роля в опазването на природата – разширяват защитени територии, финансират изследвания и подпомагат местните общности.

С нарастващия натиск от климатичните промени все повече туристи търсят етични и екологични сафари с минимален въглероден отпечатък. Според проучване интересът към устойчиви сафари е нараснал с над 1000% за последните четири години.

Зелено бъдеще или маркетинг?

Много сафари оператори вече рекламират „въглеродно неутрални“ или дори „положителни за климата“ пътувания – използват електрически превозни средства, соларни панели и купуват въглеродни кредити, за да компенсират емисиите от полети.

Но според експерти това може да е по-скоро маркетинг, насочен към нарастващата тревожност за климата.

„Нарича се ‘зелено струпване’“, казва Джуди Кефър-Гона. „Хората реагират по-силно на термини като ‘въглеродна неутралност’, защото са по-разбираеми и привлекателни.“

Зелено измиване или реална устойчивост?

Големият въпрос остава: възможно ли е наистина въглеродно неутрално сафари?

„Може би на теория – в таблица“, казва Лиса Скривън.

Различни дефиниции, пропуски в данните и дори манипулации правят трудно да се разбере колко реални са тези твърдения. Например някои лоджи не включват всички емисии – като транспорт на стоки, гости и персонал до отдалечени райони като Серенгети или делтата Окаванго.

Експертите предупреждават и за въглеродните компенсации. За да са ефективни, те трябва да са свързани с конкретната дестинация и да подкрепят местни проекти. В противен случай съществува риск от измами или неефективни инвестиции.

Дори сафари, което е близо до въглеродна неутралност, не е непременно устойчиво.

„Това може да е подвеждащо – фокусът върху въглерода отвлича вниманието от по-важни проблеми“, казва Скривън.

По-широкият поглед върху устойчивостта

Според експертите истинската устойчивост включва много повече:

• защита на дивата природа
• опазване на местообитанията
• подкрепа за местните общности
• икономическо развитие

„Фактът, че една компания е ‘климатично положителна’, не означава, че се грижи добре за природата или хората“, казва Грант Къмингс.

Нови модели за устойчив туризъм

Добрата новина е, че все повече сафари компании прилагат цялостен подход.

Например Segera в Кения използва модел с четири основни принципа: опазване на природата, общности, култура и икономика. Районът се е превърнал в голям проект за залесяване и убежище за диви животни.

„Въглеродната неутралност е само част от устойчивостта – ние се фокусираме силно върху местните общности“, казва представител на организацията.

Това включва:

• работни места
• образование
• здравеопазване
• участие в икономиката

В други региони се работи по възстановяване на застрашени видове и защита на екосистемите.

Какво да търсят туристите

Поради сложността на темата, много хора се фокусират само върху един показател – например въглеродната неутралност. Но това не е достатъчно.

Експертите препоръчват:

• избор на сертифицирани устойчиви места
• проверка дали има независими одити
• прозрачност за инвестиции в общности и природа
• партньорства с неправителствени организации

Важно е и туристите да задават въпроси:

• Какви са принципите ви за устойчивост?
• Потвърдени ли са от трета страна?
• Как измервате резултатите си?
• Какво сте направили за местната общност?

Истински устойчивите компании ще отговорят открито и дори ще покажат своите практики – рециклиране, събиране на дъждовна вода, соларни системи.

Заключение

Устойчивостта няма едно просто решение.

Компаниите трябва да бъдат прозрачни и да признават, че има място за подобрение – например преминаване към електрически превозни средства или по-добро управление на ресурсите.

„Устойчивостта е многостранна и рядко има идеални решения“, казват експертите. „Колкото по-цялостно мислим, толкова по-добри ще бъдат резултатите.“