Тадж Махал е един от най-посещаваните паметници в света — символ на вечната любов и шедьовър на мюсюлманската архитектура в Индия. Повечето хора го свързват с романтичната история на Шах Джахан и любимата му съпруга Мумтаз Махал, но зад белия мрамор се крият редица любопитни факти, които много туристи не знаят.
Първо — Тадж Махал не е чисто бял. Макар на снимки да изглежда снежнобял, мраморът променя цвета си в зависимост от светлината — розов на изгрев, снежнобял през деня и златист под лунна светлина. Този ефект е замислен нарочно, за да придаде на мавзолея почти нереална красота.
Второ — целият комплекс е симетрично проектиран, но има едно изключение: самият саркофаг на Шах Джахан. Първоначално сградата е била предназначена само за Мумтаз Махал. След смъртта на владетеля, той е погребан до нея — леко извън центъра, нарушавайки съвършената симетрия.
Трето — строителството е продължило 22 години и в него са участвали над 20 000 занаятчии от Индия, Персия, Османската империя и Централна Азия. Материалите са превозвани от стотици километри с помощта на хиляди слонове.
Четвърто — в Тадж Махал няма боя или мазилка. Всички орнаменти са направени чрез инкрустация — полускъпоценни камъни като яспис, оникс и лазурит са вградени в мрамора, за да оформят флорални мотиви и калиграфия. Тази техника се нарича питра дурa и е запазена почти непокътната до днес.
Пето — сградата е устояла на десетки земетресения благодарение на гениалния си инженерен замисъл. Фундаментите са направени така, че да поемат движенията на земята, а минаретата са леко наклонени навън — ако някога паднат, ще паднат навън, а не върху основната сграда.
Шесто — имало е планове за „черен Тадж Махал“. Според легендата Шах Джахан е искал да построи втори мавзолей от черен мрамор от другата страна на реката Ямуна, където да бъде погребан самият той. Проектът така и не се осъществява, след като владетелят е свален от сина си.
Седмо — входът не е еднакъв за всички. Индийските граждани плащат символична такса, докато чуждестранните туристи — десетократно по-висока. Интересното е, че чужденците получават и приоритетен достъп, за да не чакат с часове.
Осмо — Тадж Махал е под заплаха от замърсяване. Мраморът пожълтява от индустриални емисии и замърсен въздух. За да се защити, около него е създадена специална „екологична зона“ с ограничен трафик и строг контрол.
И накрая — макар да е световна икона, Тадж Махал е и действително място за поклонение, не просто туристическа забележителност. Местните мюсюлмани все още идват тук да се молят в джамията, която е част от комплекса.
Посещението на Тадж Махал е много повече от снимка пред фонтана — това е среща с архитектура, инженерство и символика, които разказват история, устояла на времето.
