Фу Манчу е един от онези животни, за които служителите в зоопарка говорят с години. Роден през 60-те години и настанен в зоопарка в Омаха, щата Небраска, той прекарва там почти две десетилетия – от 1965 до 1983 г. – и успява да се превърне в нещо много повече от обикновен обитател. Неочакваната му дарба за изобретяване на инструменти, способността му да наблюдава хората и бързо да учи от тях, както и желанието му за свобода го правят емблематичен.
Фу Манчу не просто е бягал от клетката си. Той е планирал. Използвал е тел, която откъсвал от околната инфраструктура, и я оформял като примитивен, но ефективен ключ. Неслучайно пазачите дълго време не можели да разберат как се случват периодичните „изчезвания“ – клетката му изглеждала здрава, катинарите не били счупени, а следите били минимални. Едва след поредица от загадъчни бягства станало ясно, че орангутанът сам изработва инструмент, с който да отключва вратата.
Най-впечатляващият момент настъпва, когато пазачите откриват скритата тел. Фу Манчу я държал внимателно между устните си, докато се разхождал пред хората, и я използвал само когато бил сигурен, че никой не го наблюдава. След като свършвал с „операцията“, той отново я скривал. По всичко личи, че това не било просто импулсивен акт, а съзнателен и повтаряем план.
Орангутаните по природа са изключително интелигентни примати, но Фу Манчу демонстрирал способности, които по онова време били смятани за изключителни – използване на инструменти в контекст, за който не е еволюционно подготвен, както и умение да решава практически проблеми, наблюдавайки поведенчески модели при хората. Екипът на зоопарка започнал постепенно да осъзнава, че е изправен не пред животно, което просто иска да избяга, а пред истински мислител с желание да контролира собственото си обкръжение.
От туристическа гледна точка легендата за Фу Манчу добавя специален нюанс към посещението в зоологическата градина на Омаха. Историята му се разказва и днес – като свидетелство за сложността на приматите и за важността на средата, в която живеят. Много посетители са очаровани от идеята, че зад решетките някога е живял орангутан, способен да планира, да скрива инструменти и да заблуждава хората около себе си.
Фу Манчу остава запомнен не само като бунтар, но и като своеобразен посланик на орангутаните. Историята му е напомняне, че тези животни са същества с емоции, интелект и невероятна креативност. И това превръща разказа за него в една от най-увлекателните и поучителни истории, свързани с животните в американските зоопаркове.
