По следите на Толкин: Къде да открием истинското Средиземие

Светът на Дж. Р. Р. Толкин винаги е изглеждал като напълно самостоятелна вселена – със собствени езици, митологии, народи и география. Но както често се случва в литературата, и най-фантастичните светове стъпват върху познати пейзажи. Вълшебните гори, блестящите пещери и страховитите пустини на Средиземието имат своите истински двойници, които можем да видим и днес.

През 1954 г. излиза първата част от Властелинът на пръстените – Задругата на пръстена. Точно 70 години по-късно, през август 2024 г., зрителите се потопиха в новия сезон на сериала Пръстените на властта. И докато зрителите по света се удивляват на внушителните декори, едно нещо е сигурно: голяма част от магията е взета назаем от реални места – достатъчно величествени, за да вдъхновят създаването на цяла митология, пише BBC Travel. 

Долината Рибъл: Английският Шир

През 40-те години Толкин прекарва време в колежа „Стоуниърст“ в Ланкашир, където преподава неговият син. Разхождайки се из хълмовете и горите на долината Рибъл, писателят сякаш открива прототипа на Шайра – идиличната родина на хобитите.

Днес този пейзаж е превърнат в туристически маршрут, известен като Пътеката на Толкин. Тя започва от селцето Хърст Грийн, където кръчмата Shireburn Arms – любимо място на автора – посреща посетителите със старинна атмосфера. Пътеката преминава през пасища, покрай колежа, през историческия „Мост на Кромуел“ и сякаш връща времето назад.

Някои съвпадения са направо смайващи: в региона тече река Шайрбърн, близо до картите на Толкин, където фигурира река Shirebourne. В сливането на реките Ходър, Рибъл и Колдър можем да разпознаем три от водните течения в географията на Средиземието. А в църквата „Св. Мария“ в близкото село Нючърч-ин-Пендъл „Окото на Бога“ е издълбано в кулата – нещо, което много напомня на страховитото око на Саурон.

Чедърското ждрело: Портата към Блестящите пещери

Единственото място, което Толкин лично признава за вдъхновение, е Чедърското ждрело в графство Съмърсет. През 1916 г., по време на медения си месец, той и съпругата му посещават тази варовикова долина. Впечатлението е толкова силно, че десетилетия по-късно писателят споделя в писмо: пещерите тук са дали живот на Блестящите пещери на Хелмовата падина.

Когато влезете в Гофовата пещера, ще видите бели и златисти колони, извити като в приказен сън – сякаш директно излезли от страниците на Властелина.

Денайз Блъфс: Средиземие в Нова Зеландия

Филмовите адаптации на Питър Джаксън превръщат Нова Зеландия в синоним на Средиземието. Особено запомнящо се е мястото Денайз Блъфс – суров пейзаж със скали и гъсти храсти, използван във Хобит: Неочаквано пътешествие като Тролските гори. В сериала Пръстените на властта същият пейзаж става дом на харфутите – прародителите на хобитите.

Има и още един чар: това е семейна ферма, управлявана от три поколения. Днес собствениците организират турове Hairy Feet Waitomo, които водят зрителите сред самите места, видени на екрана – едновременно природа и кино.

Стоу-он-уолд: Вратата към Кхазад-дум

Религиозната вяра на Толкин винаги е прозирала в творбите му, макар самият той да отрича алегории. Често пътувайки в района на Котсуолдс, той вероятно се е вдъхновил от църквата „Св. Едуард“ в Стоу-он-уолд.

Северната ѝ врата е истинска приказка: масивно дърво, старинна лампа и два вековни тиса, които обгръщат входа. Сходството с рисунката на Портите на Ду́рин в Задругата на пръстена е толкова силно, че мнозина вярват – тук е бил ключът към вдъхновението за митичното подземно царство Хазад-дум.

Национален парк Тейде: Тъмният Рун

Когато в Пръстените на властта виждаме безплодните земи на Рун – царство на мрак и поквара – всъщност гледаме пейзажите на Тенерифе. Националният парк Тейде с вулканичните си пустини и изсъхнали дървета напълно заслужава репутацията на „портал към подземния свят“. Така са вярвали и древните гуанчи, за които Тейде бил дом на злия бог Гуайота.

Фиордланд: Короната на Средиземието

Накрая стигаме до най-емблематичната локация. Югозападният регион Фиордланд в Нова Зеландия е може би най-дивото кътче на планетата – с планини, покрити със сняг, и дълбоки фиорди, издълбани от ледници. Неслучайно Питър Джаксън избира именно него за най-недостъпните кътчета на Средиземието.

Тук природата говори със същата сила, с която го прави и в книгите на Толкин: величие, суровост, красота, която надхвърля човешкото въображение.

Заключение

Да тръгнеш по следите на Толкин е не просто пътуване по карта – това е среща с пейзажите, които превръщат Средиземието в реалност. От английските хълмове и мъгливите мостове до вулканичните пустини на Канарските острови и фиордите на Нова Зеландия – всеки от тези кътове носи частица от магията на митологията.

А когато се изправите пред скалите на Фиордланд или застанете на прага на църквата в Стоу-он-уолд, е трудно да не усетите, че Средиземието е не само плод на въображението, а и отражение на нашия собствен свят.