500-годишната борба на Фарьорските острови за спасяване на езика им

Разположени между Исландия и Шотландия, изолираните Фарьорски острови са в уникално положение. В продължение на години тяхната отдалеченост е държала местните жители извън обсега на датските им владетели.

„Хората на Фарьорските острови са отгледани с убеждението, че можем сами да управляваме съдбата си“, каза Магни Арге, депутат от Фарьорските острови в датския парламент.

Фарьорските острови са архипелаг от 18 зелени вулканични острова, стърчащи от Атлантическия океан между Шотландия, Исландия и Норвегия. С келтско и викингско наследство – и население от около 50 000 души – те са полуавтономни, но все пак подчинени на Дания, управлявани от Дания и Норвегия в продължение на векове, пише BBC Travel. 

Фарьорските острови водят дълга борба за самоуправление, която има повратен момент по време на Втората световна война. Дания е окупирана от нацистите и именно Великобритания осигурява защита от германско нашествие поради близостта на островите до Шетландските острови и континенталната част на Обединеното кралство. Без контакт с Дания в продължение на пет години по време на войната, островитяните започват да си проправят собствен път.

През последните няколко десетилетия много фарерци се стремят към нова вълна на независимост, включително борбата не само да запазят родния си език, но и да му помогнат да процъфтява.

Докато датският език доминираше в официалните кралства в продължение на векове, по-широката общност продължи да говори и пее на фарьорски. Писмият език, който използват сега, се появява официално едва през 1846 г., а през следващите няколко десетилетия подемът във фарьорската икономика, причинен от риболова с лодка и края на датския търговски монопол, допълнително увеличи националното доверие.

С по-силните връзки с външния свят в края на 19 век, хората започват да отстояват целостта на собствения си език и устният фарьорски език става училищен предмет през 1912 г., последван от писмения език през 1920 г. След установяването на самоуправление през 1948 г. фарьорският език е признат за официален език на правителството; датският обаче все още се преподава като задължителен предмет и всички парламентарни закони на Фарьорските острови все още трябва да бъдат преведени на датски.

Фарьорската култура, идентичност и език са били оформени отчасти от суровия климат на ветровитите острови и отдалеченото им местоположение. Необходимостта да работят заедно, за да оцелеят, е дала на тези островитяни силно чувство за общност и упорит отказ да се откажат от начин на живот, който ги е поддържал през сурови зими, войни и болести.

Фермерът и земевладелец Йоанес Патурсон е 17-то поколение от семейството си, което живее в село Киркюбур. Част от дома му служи и като музей, който е свидетелство за древните начини на живот, които все още се практикуват тук, като риболов и животновъдство. Неговият прапрадядо е бил поетът и националист със същото име и подобно на своите предци, Патурсон продължава да се стреми към общество, което поставя местните жители в длъжност, отговарящи за собственото им бъдеще.

Езикът е също толкова важен за него, колкото е бил и за неговия предшественик поет, и той може да ви каже традиционното наименование на всеки риболовен и ловен инструмент, изложен в музея. Къщата му е с гръб към църквата „Свети Олав“, а той служи като пазач тук за месечната неделна служба, биейки камбаната и поздравявайки енориашите в националното си облекло.

Киркюбор е едно от най-важните селища на Фарьорските острови. Недалеч от столицата Торсхавн, това е най-южното село на най-големия Фарьорски остров, Стреймой. През Средновековието е бил център на религиозния и културен живот.

Две архитектурни произведения, които доминират сред групата малки дървени къщи, разпръснати из пейзажа, свидетелстват за това минало. Внушителните руини на катедралата „Свети Олав“ от 14-ти век се намират до по-малката църква „Свети Олав“ с бели стени (на снимката), или Ólavskirkja, която датира от началото на 12-ти век и все още служи на местната общност.

Вътре повечето хора могат да посочат мястото, където са седели с родителите си като деца, а отвън – парцелите, където сега са погребани родителите им. Много хора си спомнят и когато са се борили, за да имат каквито и да било религиозни служби на родния си език – едва през 1961 г. е публикувана първата Библия на фарьорски език.