Философията на Колумбия за добър живот

Готвачът Анибал Хосе Крийольо помага за разпространяването на местната идея за „Buen Vivir“ – че благополучието на човек е тясно свързано с благополучието на околната среда и общността.

Часът е 16:00 край езерото Ла Коча в южния колумбийски департамент Нариño и кухненският персонал в Naturalia е зает с работа. Дългите светлинни лъчи на облачния следобед се смесват с дима, идващ от пъстървата, която се приготвя в съседното помещение.

Местният колумбийски готвач и природозащитник Анибал Хосе Крийольо ръководи екипа в скромната дървена хижа. Той спира за момент, за да поздрави съсед, който доставя кошница с плодове, докато шестгодишната му племенница Хелен седи в ъгъла и игриво сортира къпини.

Между печките и огромната квадратна маса в скърцащия дървен център на хижата Крийольо приготвя смесица от местни и древни специалитети – herido de frutas rojas silvestres (затоплена алкохолна напитка от диви червени горски плодове), trucha ahumada (пушена пъстърва) от езерото, киноа арепи и свински бульон от прасе, което преди е живяло в неговата shagra (традиционна местна хранителна градина).

Този регион на Колумбия, със своя хладен климат и високопланински равнини, е известен с това, че се различава от останалата част на страната. Културно той е много по-близък до други андски държави като Боливия, Перу и Еквадор, с които граничи, пише BBC Travel. 

Тук, в най-далечните части на империята на инките, местният народ Пасто оказва силна съпротива срещу император Уайна Капак. Затова той им дава името „past awá“ или „хората на скорпиона“, защото според легендата казал, че „искал да настъпи главите им, а те го ужилили с опашката си“.

След като устояват на инкската експанзия, пасто по-късно са надвити от испанското колониално нашествие и последвалите вълни от католически мисионери.

„Испанците ни отнеха културата… и в този процес почти ни унищожиха“, казва Крийольо. „Но едно нещо не могат да унищожат – чувството за принадлежност към дадена територия и това, което тази територия ни дава като храна.“

Днес общности на народа Пасто все още живеят в днешен Еквадор и южна Колумбия и продължават да се борят да запазят своята култура, олицетворена във философията Buen Vivir („Да живееш добре“).

„Buen Vivir накратко означава да се научиш да цениш себе си като човешко същество… да се научиш да цениш другия и да цениш и да се грижиш за средата, в която се развиваш“, казва Крийольо.

Buen Vivir е плуралистичен светоглед, широко разпространен сред местните общности в Латинска Америка, а неговите принципи се споделят и от различни култури по света. Подобно на южноафриканската концепция ubuntu, той приема, че благополучието на индивида може да бъде постигнато само чрез хармонични отношения с по-широката общност – включително хората, природата, другите живи същества, предците и космоса.

На практика това включва теми като хранителен суверенитет, права върху земята, екологична справедливост, икономическа солидарност и защита на местното биоразнообразие.

Според Крийольо и други природозащитници, в ерата на коронавируса и климатичната криза по света се наблюдава пробуждане – осъзнаване, че начинът ни на живот трябва да стане по-малко индивидуалистичен и по-устойчив.

Сега социалните и екологичните принципи на Buen Vivir започват да се разглеждат и от други общности извън местните.

Философията придобива особено значение за Крийольо, когато ресторантът му Naturalia е затворен за седем месеца по време на локдауна заради Covid-19. Без основния си доход той успява да издържа себе си и семейството си, като отглежда боб, картофи и arracacha (андски зеленчук, наподобяващ комбинация между морков и корен от целина) и други култури в своята shagra.

Той също така прави кисело мляко от млякото на своите крави и разменя продукти с други хора от общността чрез кооперативна система за споделяне, наречена mindala.

Нанси Маргот Естасион Пуенаян, също от народа Пасто, е част от Асоциацията на Shagreros of Panam, в която участват 26 семейства. Те използват своите градини shagra, за да отглеждат традиционни сортове семена, като засаждат хранителни и лечебни растения.

Пуенаян описва системата mindala така:
„Това, което не консумираме сами, го споделяме – както и знанията за засаждане и гастрономия.“

Организацията на ООН по прехрана и земеделие работи с общности на Пасто в департамента Нариño и през 2013 г. подготвя ръководство за Mindala и Shagra, което показва на външни общности жизнеспособността на тези древни модели за изграждане и насърчаване на автономия, суверенитет, сигурност и биоразнообразие.

Опазването на природата също е основна мисия на Асоциацията Shagreros of Panam. През 2018 г. тя получава награда от правителството на Нариño, заедно с Глобалния екологичен фонд и Програмата на ООН за развитие, за работата си по засаждане на местни дървета, което помага за защитата на водните източници в района.

„Ако засадя дърво, то започва да се грижи за мен. То ми дава семена, вода и чист въздух. Всяко дърво е екосистема, която поддържа насекоми и биоразнообразие“, казва Крийольо, който също работи със съседни семейства за залесяване с местни растителни видове.

Работейки с местни и селски семейства, той помага езерото Ла Коча – считано за свещено от местните общности – да получи статут на защитена влажна зона по конвенцията Рамсар. Той също допринася за разширяването на мрежа от около 100 граждански природни резервата – колумбийски модел за опазване на природата, при който частни лица посвещават част от земята си на екологична защита.

„Какво свързваме тук? Опазването на природата, производството на чиста храна, грижата за семената и разглеждането на културата през призмата на храната“, казва Крийольо.

Пандемията от Covid-19 кара много хора да преосмислят връзката си с планетата.

„Един от ефектите на пандемията е стремежът към цялостно здраве, подчертавайки важността от възстановяване на баланса между човека и природата“, казва Луис Едуардо Калпа, който работи с фондация Mundukide от Страната на баските. Той подкрепя Крийольо и Пуенаян чрез насърчаване на агроекологията, самоуправлението на общностите и отговорното потребление, като свързва малките производители с традиционни готвачи.

„Сега предложенията на местните общности имат много по-голяма стойност“, добавя Калпа.

Както и други местни народи, традиционният начин на живот на пасто дълго време е бил маргинализиран – първо от испанските колонизатори, а по-късно и от безразлични национални правителства.

Но Конституцията на Колумбия от 1991 г. признава правата на местните народи върху техните територии и върху техните правни и икономически системи.

Освен това Конституционният съд на Колумбия подчертава, че местната земя не е само средство за препитание – тя е жива същност, тясно свързана с културните и духовните практики на местните общности.

Днес местни и селски общности в южна Колумбия все по-активно се организират, за да отглеждат здравословна храна, да развиват подкрепящи местни икономики, да използват традиционни семена и да защитават околната среда. Градините shagra и системата mindala са в основата на това възраждане.

Алба Портильо е основател и координатор на местната Мрежа на пазителите на семената, която в момента споделя и отглежда повече от 2500 традиционни, наследствени и негенно модифицирани хранителни растения с селски фермери и градски потребители.

Тя казва, че семената са свещена част от разбирането за Buen Vivir, а духовната връзка на хората с храната се изгражда чрез отглеждането и грижата за това, което ядат.