Кракатау е вулкан, чието име се е превърнало в синоним на катастрофична сила. Разположен в Зондски проток между Ява и Суматра, той избухва през 1883 г. и предизвиква едно от най-мощните вулканични изригвания в известната история. Експлозията му е толкова силна, че е чута на разстояние над 4800 километра — от Австралия до острови в Индийския океан.
Всичко започва през пролетта на 1883 г., когато вулканът започва да показва признаци на активност. На 27 август обаче следват няколко колосални експлозии. Последната от тях разрушава почти целия остров Кракатау. Вълните на налягане обикалят Земята няколко пъти, а изригването влиза в историята като най-силният звук, регистриран от човека.
Но истинската трагедия идва след това — цунами с височина над 30 метра удрят крайбрежията на Ява и Суматра, отнемайки живота на над 36 000 души. Огромното количество пепел, изхвърлено във въздуха, достига стратосферата и повлиява климата в глобален мащаб. В продължение на месеци след изригването залезите по света са в неестествени червеникави и оранжеви тонове, а температурите падат с около 1 °C.
Кракатау изчезва почти напълно, но природата не остава празна дълго. През XX век от останалата калдера се появява нов остров — Анак Кракатау, „детето на Кракатау“. Той е активен и до днес, като периодично изригва, напомняйки за силата, скрита под земната кора. Макар и много по-малък, този вулкан е под постоянно наблюдение от учени и вулканолози по света.
Историята на Кракатау е не само природна катастрофа, но и начало на модерната вулканология. Данните, събрани след изригването, помагат на учените да разберат по-добре глобалните ефекти на вулканичните събития и тяхната връзка с климата.
Днес мястото е част от национален парк и е достъпно за посещение с лодка от близките градове. Макар островът да е тих повечето време, споменът за 1883 г. остава жив — като предупреждение за силата на природата, която може да отекне по целия свят.
