Само на 20 минути път с кола на юг от град Килкени, Ирландия, изоставено средновековно селище според слухове крие мистериозна коледна легенда.
По случай коледните празници публикуваме отново една от любимите ни истории на BBC Travel, която разказва малко позната легенда за Свети Никола – вдъхновението зад образа на Дядо Коледа.
Сред зелени хълмисти пасища, осеяни с пасящи овце, и гробище с надгробни камъни, датиращи от XIII век, руините на църквата „Свети Никола“ се извисяват над семейния дом на Мейв и Джо О’Конъл. Сред онези, които почиват вечно тук, са ранни обитатели на имението, енориаши на църквата и – според местна легенда – самият Свети Никола от Мира.
Да, същият Свети Ник, който вдъхновява образа на Дядо Коледа.
Днес семейство О’Конъл са собственици и единствени (живи) човешки обитатели на Джерпойнт Парк – изоставен средновековен град от XII век с площ от около 120 акра, разположен на 20 км южно от Килкени. Намиращо се при мястото, където се пресичат реките Нор и Литъл Аригъл, селището (преди известно като Нютаун Джерпойнт) се смята, че е основано от норманите, които пристигат в Ирландия около 1160 г. Според план за опазване, изготвен от Ирландския съвет за културно наследство, градът процъфтява до XV век, като археологически доказателства разкриват къщи, пазар, кула, мост, улици, мелница, система за управление на водите и близкото абатство Джерпойнт, което съществува и днес. Но до XVII век жителите на града изчезват, вероятно вследствие на комбинация от насилствени нападения и чумна епидемия.
Как предполагаемото последно убежище на Свети Никола се е озовало в призрачен град, превърнат в частна ферма, остава загадка. Но някои – включително семейство О’Конъл – вярват, че местните предания хвърлят светлина върху това забележително твърдение.
„Легендата гласи, че винаги е било тук“, казва Мейв, докато ме развежда из имота, придружена от Тим – дружелюбния шоколадов лабрадор на семейството. Тя поглежда към изящна каменна фигура в църковното гробище. На плоския надгробен камък е изобразен мъж, стоящ с ръце, събрани при палците, и длани, обърнати навън – жест, който символизира благотворителната природа на погребания. „Той дава“, казва тя.
Символиката, разбира се, не се нуждае от обяснение за никого, израснал с подаръци от Дядо Коледа, Крис Крингъл, Отец Коледа или някое от многото имена на Свети Ник. Макар Дядо Коледа да е жив в сърцата на вярващите, човекът, вдъхновил тези легендарни образи, е реална историческа личност – Свети Никола от Мира.
Преди да стане светец, Никола бил осиротяло момче, родено в древния римски град Патара, което раздал наследството си на „нуждаещите се, болните и бедните“, според Vatican News. Той става епископ на Мира, която днес се намира в съвременна Турция; присъства на Никейския събор през 325 г., на който Исус е обявен за Божи син; умира в Мира на 6 декември 343 г. и е погребан там. И все пак точното местонахождение на тялото на Свети Никола и до днес озадачава учените.
Някои вярват, че гробът му е непокътнат под пода на църквата „Свети Никола“ в Анталия, Турция. Други твърдят, че тялото му е било откраднато и преместено в Бари, Италия, където се намира в крипта под базиликата „Сан Никола“. Трети смятат, че части от мощите на Свети Ник са били отнети и впоследствие продавани, разменяни или подарявани на хора и църкви по целия свят.
Мейв се навежда напред и посочва изображенията на две мъжки фигури, които надничат зад раменете на Свети Никола върху каменната фигура. Те представляват двамата кръстоносни рицари, за които се предполага, че са пренесли тялото на светеца от мястото му на погребение в Турция до Италия „за съхранение“, обяснява тя. По време на мисията си, според легендата, рицарите взели със себе си реликва от светеца в Ирландия, която попаднала в църквата „Свети Никола“ в Нютаун Джерпойнт и в крайна сметка била погребана в църковното гробище.
В момента Джерпойнт Парк е действаща ферма и това, което Мейв нарича „девствен обект“, който все още не е разкопаван. Някои учени обаче посочват едно значимо документирано събитие, свързано с терена. „Самото място, където сега се намира гробът, дори не е първоначалното му местоположение. Той е преместен през 1839 г.“, казва Нейтън Манън, ръководител на изложбите и програмите в EPIC – музея на ирландската емиграция. „Така че това, което днес виждаме като надгробен камък в Нютаун Джерпойнт, не е оригиналното място.“
Манън, който сам е родом от графство Килкени, си спомня, че е израснал със слухове за гроба на Свети Ник в Джерпойнт Парк, които разпалили любопитството му и жаждата му за факти. „Винаги съм се интересувал от история“, казва той, „и това ме доведе до мястото, на което съм днес.“ Относно съдържанието на гроба в Джерпойнт Парк Манън признава, че без физически доказателства „е малко вероятно да се каже каквото и да било с някаква степен на сигурност“. Докато някои вярват, че там е погребана реликва на Свети Никола, други смятат, че гробът е погрешно обозначен и всъщност съдържа останките на местен свещеник. „Човек би си помислил, че когато гробът е бил преместен през 1839 г., може би са използвали възможността да проверят какво точно има вътре“, разсъждава той на глас.
Мейв казва, че няма планове гробът да бъде разкопаван и че тя вярва, че на това място е погребана реликва на светеца. „Фактът, че има каменна фигура – вложен е много труд, за да се отбележи реликва, което означава, че хората са се грижили достатъчно, за да маркират това място“, казва тя. „Няма как просто да поставиш масивна изваяна фигура върху нищо. Трябва да има нещо.“
Манън признава, че никой не може със сигурност да знае какво се крие под каменната фигура, без гробът да бъде разкопан. Той отбелязва, че търговията със свети реликви е била проблематична още от времето, когато хора и предмети са били смятани за свещени. Части от телата на светци са разпръснати по целия свят, но единственият начин да се потвърди тяхната автентичност е чрез сравнение на ДНК проби с други потвърдени реликви.
