Това ли е най-дивото Airbnb в света?

В тази едностайна плаваща хижа в Източна Гренландия най-близкият човек е само на един сателитен телефонен разговор разстояние. Това ли е най-чистото изражение на нуждата ни да се откъснем от всичко?

„Ако дойде полярна мечка“, казва Нико Сегрето, „няма по-безопасно място. Просто влез вътре и заключи вратата.“

Лесно му е да го каже. Местен гид по ледници, Сегрето е и основател на Floating Glacier Hut – хижа, закотвена в необитаем ледников залив в дивата и отдалечена Източна Гренландия… и той се готви да отплава с лодката си, оставяйки ме насаме с мястото, пише BBC. 

Не е сезон на полярните мечки и той не е безразсъден, но след седмица в този край на света вече съм чул достатъчно истории, за да знам, че това невинаги има значение. Преди няколко лета една мечка е била видяна да плува в пристанището на местно селище – и сега, в края на лятото, съм нащрек. Мисля, че съм сам, но човек никога не може да бъде напълно сигурен.

Отивам в едно от най-дивите Airbnbs в света – малка зелена шестоъгълна хижа, вързана към сушата с две здрави въжета и котва, но иначе плаваща в залив, обърнат към Гренландско море. Докато Airbnb често е критикуван за влиянието си върху цените на жилищата в градовете, платформата дава възможност на предприемачи като Сегрето да създават ултра-отдалечени места за престой, които намират своя публика сред авантюристичните пътници.

Сред осемте милиона обяви на Airbnb има номадски юрти в Монголия, къща за гости в Папуа Нова Гвинея, дървена къща в Амазонка на границата между Колумбия, Перу и Бразилия, и кабина на река Блейбери в Канадските Скалисти планини, където е малко вероятно да срещнете друг човек.

И после е това място: перфектно изолирана финландска „аврора хижа“ със стъклен таван за наблюдение на звездите и северното сияние. Геометричната й форма ми напомня на капсулата на космически кораб, а самотата ѝ по нищо не отстъпва на усещането за пространство отвъд Земята.

Но самотата е част от преживяването тук. Ако следвате източното крайбрежие на Гренландия на север от това място, ще стигнете до селището Сермилиигааак с население 209 души – и след това няма нищо в продължение на 800 км, докато не достигнете Итоқкортоормиит, население 345, известно като едно от най-изолираните селища на планетата. Оттам до Северния полюс има само айсберги, полярни мечки и нарвали.

В другата посока, на юг, ако продължите 7600 км – приблизително двойната ширина на САЩ – ще стигнете до бреговете на Бразилия, след като прекосите почти целия Северен Атлантик. Мисъл, която кара главата да се завърти – но все пак не съм напълно сам. Регионалният център Тасиилак, население 2000 души, е на 45 минути с лодка, а градът с летище Кулусук е още по-близо.

Не съм единственият, който търси спокойствие на най-затънтените места в света – това е част от по-мащабна тенденция да се избягва шумът. „Тихите ваканции“ са една от ключовите тенденции в пътуванията тази година, заедно с ръста на off-grid пътуванията и дигиталните детокс ретрийти. За мнозина шумът и стресът на съвременния живот са достигнали такава степен, че имаме нужда от пълно откъсване от всичко. Дори луксозните пътувания се променят – вече акцентът е върху минимализма и съкращаването на решенията, не увеличаването им. Малкото определено е повече.

Сам в хижата, след като съм вкусил медено-глазирана сьомга на барбекю, уловена от Сегрето в мрежите му и приготвена специално за мен, ми остават само мислите ми и един сателитен телефон. Освен удобно двойно легло, разполагам с храна, закуски и маска за очи – няма пердета на стъкления таван, а по това време на годината светлината остава до късно.

Невероятно е какво забелязва човек, когато е сам, без телефон или интернет. Откъснат от дигиталния свят, съм напълно потопен в заобикалящата ме реалност. Чувам как морската вода бавно се сгъстява и се превръща в лед, докато слънцето пада зад планините. Късно вечер, когато се появят звездите, сиви облаци се разкъсват и превръщат небето в потоци магента, отразяващи се в тихото, замръзващо море. Цветовете се движат като дим по небето. Лежа в леглото, топло и тихо, и гледам светлините до ранните часове.

Когато се будя, небето е ясно и бледосиньо, а входът на фиорда започва да замръзва. Отморен и освежен след мигновено гмуркане в ледената вода (хижата има тоалетна, но не и душ), съм готов да изследвам.

И готов да говоря с друг човек.

Сегрето ме взима с лодката си и ми прави кратък урок по гляциология, след което обуваме котки и тръгваме да изследваме ледникова пещера от другата страна на залива. Той я е открил случайно преди 10 години и оттогава е водил около 400 души там, работейки като туристически гид от Тасиилак.

„Наистина настръхнах, когато я открих“, казва той. „Не я търсех. Това е истинско скрито съкровище, което искам хората да видят.“ След откриването на пещерата, той основава малка приключенска компания, за да създаде работни места за местната общност и да му даде възможност да се връща тук. Догодина открива луксозен пустинен ретрийт – Vision Lodge, който ще включва пещерата и други дейности в едноседмична програма. Той добавя тъжно, че ледът се топи бързо – голям камък по средата на хълма, по който вървим, е бил под леда само преди две години.

Вътре пещерата е огромна, със свод от лед и под от кал и пясък, който не е виждал дневна светлина от началото на Ледената епоха. Чува се звук на река – ледникови пещери се образуват от реки, течащи под ледника. Вървим навътре, навеждайки глави. От тавана „вали“ – топящ се лед. Виждам въздушни мехурчета от милиони години, уловени вътре – древен сняг, превърнат в лед. Не обичам особено тъмни подземни пространства, но идеята да гледам назад във времето ме завладява.

Навън в слънцето ядем фокача и гренландска сьомга с изглед към ледниковия език и плаващата хижа. В съседния залив има китове, а по върховете летят гарвани. Природата на Гренландия е внушителна – мащабите ѝ надминават почти всичко, което човек някога е виждал, а суровостта ѝ може да бъде плашеща. Престоят в хижата и представата за дълбокото време в пещерата промениха възприятията ми – и това е най-висшето обещание на една „почивка за бягство от всичко“. Имах време да мисля, да се забавя, дори да размишлявам върху самото време. След като напълно се откъснах от ежедневието, следващата стъпка е постепенно да се върна в него – и да видя дали мога да запазя тази перспектива със себе си.