Десетилетия наред пътешественици изкачваха връх Синай с бедуински водачи, за да посрещнат изгрева над суровия каменист пейзаж или за да участват в походи, водени от местните племена.
Днес обаче едно от най-почитаните места в Египет – свято за юдеи, християни и мюсюлмани – е в центъра на ожесточен спор заради плановете да се превърне в туристически мегапроект, пише BBC Travel.
Известен сред местните като Джебел Муса, връх Синай е мястото, където според преданието Мойсей получава Десетте Божи заповеди. Тук, според Библията и Корана, Бог говори на пророка от горящия храст.
В подножието му се намира манастирът „Света Екатерина“ от VI век, управляван от Гръцката православна църква. Под натиска на Атина египетските власти официално отрекоха, че възнамеряват да го затворят, но тревогите остават. Световното наследство на ЮНЕСКО – манастирът, градът и планината – вече е в процес на преобразяване. Вдигат се луксозни хотели, вили и търговски базари.
Мястото е дом и на традиционното бедуинско племе Джебелия – пазителите на „Света Екатерина“. Техни домове и еко-лагери вече са разрушени, често без обезщетение. Дори мъртвите им са извадени от гробовете, за да бъде построен паркинг.
„Това не е развитие, такова каквото го разбират Джебелия – това е проект, наложен отгоре в интерес на външни сили, а не на местната общност“, казва британският пътеписец Бен Хофлър, който работи с племената на Синай.
Мълчанието на местните е красноречиво – около 4000 души живеят в района, но малцина се осмеляват да говорят открито.
Най-силната съпротива идва от Гърция, заради връзката ѝ с манастира. През май египетски съд постанови, че „Света Екатерина“ е върху държавна земя и има право само да я ползва. Архиепископ Йероним II реагира остро: „Собствеността на манастира се конфискува. Този духовен фар на православието е изправен пред екзистенциална заплаха.“
Самият архиепископ Дамианос, дългогодишен ръководител на манастира, нарече решението „тежък удар и срам“. Споровете доведоха до разделение между монасите и до оттеглянето му.
Йерусалимската патриаршия припомни, че мястото има уникален характер: византийският манастир пази и малка джамия от Фатимидския период – символ на мир между християни и мюсюлмани.
След дипломатически натиск Гърция и Египет подписаха декларация за защита на православната идентичност и културното наследство на манастира. Но съдебното решение остава.
„Дар за света“ или груба намеса?
През 2021 г. Египет започна „Проекта на Великото Преображение“ – държавна инициатива за изграждане на хотели, еко-ложи, туристически център, разширяване на летището и дори лифт до връх Мойсей.
Правителството го рекламира като „подарък за целия свят и за всички религии“.
Въпреки финансови трудности строителството продължава. Равнината Ел-Раха – където според преданието израилтяните чакали Мойсей – вече е прорязана от нови пътища. Критиците твърдят, че уникалният пейзаж е необратимо разрушен.
ЮНЕСКО неведнъж изразява тревога и настоява Египет да спре строителството и да изготви план за опазване. През юли организацията World Heritage Watch дори поиска мястото да бъде включено в списъка на застрашените обекти.
Активисти потърсиха подкрепа и от крал Чарлз – патрон на фондация „Света Екатерина“. Самият той описва манастира като „велико духовно съкровище, което трябва да бъде запазено за бъдещите поколения“.
Икономика срещу традиция
За египетските власти мегапроектът е ключов за туризма и за икономиката. Страната се цели в 30 милиона туристи до 2028 г., докато секторът все още се възстановява от пандемията и страда от войната в Газа.
Но за бедуините историята е различна. От десетилетия развитието на Синай се извършва без тяхно участие. При строежа на курортите на Червено море те бяха изтласкани от бизнеса и дори от самото крайбрежие. Сега същото се случва в „Света Екатерина“.
Журналистът Моханад Сабри припомня: „Бедуините бяха водачите, работниците, домакините. С индустриалния туризъм ги изтласкаха – не само от бизнеса, но и физически от морето.“
Днес се говори за „подобряване“ на бедуинските жилища, но реалността е, че работниците за новите хотели ще бъдат доведени от други райони на Египет.
Манастирът е устоял на изпитания над 1500 години. Но докато монасите пазят горящия храст и ръкописа „Codex Sinaiticus“, светът около тях се променя. И може би този път – безвъзвратно.
Негрилският бряг: където хоризонтът се слива с тюркоазеното море и времето изглежда спряло







