Световната метеорологична организация (WMO) и нейните партньори усилено работят срещу екстремната жега — този така наречен „неназован убиец“ — с цел защита на човешки животи.
Юли е най-топлият месец в Северното полукълбо. В момента силна антициклона (високо налягане) от Северна Африка блокира сух въздух над Западна Европа, причинявайки екстремно високи температури, засилен въздушен и шумов натиск, както и повишен риск от горски пожари и засушавания .
Жегата не опира само до Европа — засегнати са части от Северна Америка, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия . За сравнение, през юни Южна Америка (Аржентина, Чили, Парагвай) отчете рекордно студено време
Рекорди на температура:
-
Западна и югозападна Европа регистрира както нощни, така и дневни температурни рекорди за юни .
-
Температурата на Средиземно море е също необичайно висока, което допълнително усилва сушата и жегата по крайбрежията .
-
Пример: в Южна Испания бе измерена температура 46 °C, а Португалия, Италия и Гърция бяха обхванати от подобна вълна на горещото време .
-
Франция — червена степен за опасност на 1–2 юли за 16 департамента, 68 други под жълта аларма и най-горещ юни ден в историята на 30 юни
-
Швейцария и Германия също обявиха предупреждения, като в Германия към 30 юни бяха издадени над 200 аларми — спрямо 10 дни по-рано .
-
До 3 юли в Централна Европа — Австрия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Словения — имаше червени предупреждения; съседни страни бяха под жълта степен .
-
Мароко отчете над 45 °C по време на продължителна вълна от горещо време .
Влияние върху населението и околната среда: -
Градовете са особено рискови поради урбанния топлинен остров, който заради сградите и асфалта усилва жегата, водейки до повишена смъртност .
-
Въздухът се замърсява: нивата на частици PM10 и PM2.5 и озон са увеличени — това задълбочава риска за здравето
-
Горски пожари бушуват в различни части на Европа — включително в Гърция и Испания
-
Повече от две трети от най-силните жеги в Европа след 1950 г. са възникнали след 2000 г.
-
Оценките на IPCC потвърждават — честотата и интензивността на екстремните горещини продължават да се увеличават .
-
До 2050 г. до половината европейско население може да се сблъска с висок риск от топлинен стрес през лятото, особено в Южна, Източна, Западна и Централна Европа
Мерки и действия от WMO: -
Призив за укрепване на ранното предупреждение и плановете за сигурност при горещини (Early Warnings for All)
-
Сътрудничество с СЗО чрез съвместната офиса по климат и здраве, за изграждане на термометър на публичната защита .
-
Подкрепа на метеорологичните служби с експертни анализи и навременно предупреждение
Екстремната жега в Европа е сериозен и растящ проблем с доказано влияние върху здравето, околната среда и сигурността. Прогнозите показват, че ситуацията ще се задълбочава. Затова е от ключово значение действията да станат още по-интегрирани — чрез ранни предупреждения, инфраструктурна подготовка и нови политики за защита на гражданите.
Какво се случва по света:
-
2023 г. беше най-горещата година в историята на измерванията, като почти всеки месец от юни до декември счупи рекорди по средни температури.
-
2024 г. и 2025 г. вървят към същия тренд. От януари до юни 2025 г. средната глобална температура беше 1.52°C над прединдустриалните нива — над прага от 1.5°C, поставен в Парижкото споразумение.
-
Ел Ниньо феноменът в Тихия океан, който стартира през 2023 г., засили глобалните температури, особено в Южна Америка, Карибите, Източна Азия и Южна Европа.
-
Морските повърхностни температури в Атлантическия океан достигнаха исторически върхове през юни 2025 г., което повишава риска от мощни урагани и екстремни суши.
Конкретни рекорди: -
САЩ: 2024 г. — Долината на смъртта в Калифорния достигна 54.4°C (почти световен рекорд).
-
Канада: над 20 000 горски пожара през 2023-2024 г., с милиони хектари унищожена гора и рекордно замърсяване на въздуха.
-
Южна Азия: През април-май 2024 г. Пакистан, Индия и Бангладеш регистрираха над 50°C на места.
-
Средиземноморието: През юли 2023 г. Сицилия официално измери 48.8°C — рекорд за Европа.
Здравни и социални последици: -
По данни на СЗО, топлинните вълни са най-смъртоносните природни бедствия в Европа.
-
Само през лятото на 2022 г. над 61 000 души починаха от жегата в Европа, по оценки на списание Nature Medicine.
-
Увеличават се случаите на сърдечни инциденти, дехидратация, топлинен удар и психични проблеми по време на жеги.
Риск от пожари и суша: -
Южна Европа, Канада, САЩ, Австралия и Бразилия вече преживяват по-дълги сезони на пожари, с по-трудно овладяване.
-
Горските пожари вече не са сезонни — на някои места (например в Гърция, Калифорния и Чили) те започват месеци преди обичайния период.
-
Засушаванията се удължават — Италия, Испания, Португалия и Франция в момента се борят с водна криза.
Какво казва IPCC: -
Според Междуправителствения панел по климатични промени (IPCC), без сериозни глобални действия:
-
До 2030 г. ще преминем трайно над 1.5°C глобално затопляне.
-
Екстремните горещини в Европа ще се удвоят до 2050 г..
-
Глобалната продоволствена сигурност, икономиките и здравето ще бъдат под нарастващ риск.
Светът се затопля бързо. Екстремните жеги вече не са изолирани явления, а новата климатична реалност. Европа, както и останалата част от планетата, преживяват по-дълги, по-интензивни и по-чести топлинни вълни, чиито социални, здравни и екологични последствия изискват спешни мерки — от ранни предупреждения до адаптация на градската инфраструктура и трансформация на енергийните системи.
-
