Летният сезон на 2026 година носи пълна правна яснота и сериозни рестрикции за собствениците на кемпери и каравани по Българското Черноморие. С влизането в сила на дълго обсъжданата Наредба по член 10а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), дългогодишната „сива зона“ около свободното летуване е окончателно затворена. За първи път дивото къмпингуване е официално разграничено от стандартното паркиране в градска среда, като наредбата въвежда ясна граница между престоя на превозно средство и бивакуването под открито небе. По Южното Черноморие, където натискът върху природата е най-голям, контролът през този сезон е поверен на съвместни патрули от Общинска полиция, РИОСВ и Държавното горско стопанство.
Основната промяна, която всеки шофьор на кемпер трябва да разбере, е разликата между паркиране и къмпингуване. Ти имаш законното право да паркираш кемпера си на всеки официален общински паркинг или разрешено за спиране място по Закона за движение по пътищата, стига превозното средство да се събира в габаритите на очертанията и да не пречи на движението. Този престой обаче се счита за паркиране само ако не разпъваш тенти, не вадиш маси, столове и барбекюта на открито и не спускаш стабилизиращите подпори на шасито. Щом извадиш дори един стол или разпънеш сенника, това автоматично се класифицира като къмпингуване и ако мястото не е изрично регламентирано, подлежиш на сериозна административна санкция.
Зоните с абсолютна и пълна забрана за каквото и да е разполагане на кемпери, каравани и палатки по Южното Черноморие обхващат три основни направления. На първо място, това са всички регистрирани пясъчни дюни (бели, сиви и облесени), които попадат под строгата защита на екологичното законодателство. На второ място, пълна е забраната за бивакуване в границите на защитената ивица Зона А – това са първите 100 метра от морския бряг, извън територията на официално категоризираните къмпинги. На трето място, абсолютно табу са териториите на трите природосъобразни плажа, определени със закон – Иракли, Бяла-Карадере и Корал. Около тях дивото разполагане е напълно блокирано, като са оставени само маркирани пешеходни подходи.
Особено строг е режимът на територията на Община Царево, обхващаща едни от най-желаните дестинации като Синеморец, Ахтопол и устието на река Велека. Всички горски масиви и поляни, разположени непосредствено над скалистите брегове на Синеморец (включително зоните около плажовете Бутамята и Велека), са дефинирани като територии с нулев толеранс за диво лагеруване поради застъпването им с границите на Природен парк „Странджа“. Общините Созопол и Поморие също въведоха рестрикции, като затвориха достъпа на тежки превозни средства до черните пътища около залива Вромос и косата на Поморийското езеро, където в миналото се образуваха незаконни биваци без санитарна инфраструктура.
За да летуваш законно извън скъпите търговски къмпинги през 2026 година, трябва да използваш новосъздадените от общините „места за временно разполагане“. Тези обособени терени се намират предимно в горския фонд или върху общински парцели в Зона Б (зад стометровата плажна ивица) и са отбелязани на дигиталната карта в Единния туристически портал на България. Те не предлагат лукса на комерсиалните къмпинги – няма изградени индивидуални връзки за ток и течаща вода, но престоят в тях е напълно легален срещу минимална такса към общината, която покрива сметоизвозването и разполагането на мобилни химически тоалетни и контейнери за смет.
Малкият извод за шофьорите на кемпери през този сезон е, че планирането изисква пълна автономност на машината и проверка на локацията преди гасенето на двигателя. Ако резервоарите ти за черна и сива вода не са празни, или ако разчиташ да изливаш отпадните води директно в природата, рискуваш глоба, която започва от 500 лева за физически лица и достига хиляди левове при увреждане на защитени растителни видове по дюните. Най-сигурният трик за спокойна почивка е да използваш кемпера си само като транспортно средство за паркиране в градовете през деня, а за нощувки и разпъване на лагер да се насочваш изключително към официално разрешените общински буферни зони, разположени на няколкостотин метра навътре от бреговата линия.
