След като Канада облекчи част от правилата си за придобиване на гражданство по произход през декември 2025 г., много американци започнаха да проучват родословните си дървета, за да видят дали могат да претендират за канадско гражданство. За някои новината предизвика внезапна мисъл: дали отдавна забравен дядо или баба могат да отключат втори паспорт? Това е въпрос, който все по-често се задава по целия свят, пише BBC Travel.
Когато Емили Хил, писателка от Еверет, Вашингтон, научава за последните промени в правилата на Канада, тя веднага се запитва дали семейна връзка може да я направи допустима.
„Чувствах се сякаш ме удари мълния“, казва тя, обяснявайки, че баба ѝ е родена в Монреал. „Тази възможност беше сбъдната мечта от 26 години.“
Само за седмица тя събира документите и подава заявление. Ако бъде одобрено, тя се надява да се премести постоянно в Британска Колумбия. „Бих искала да се върна ‘у дома’ и да вложа енергията си в страната на моите баба и дядо“, казва Хил.
Но американците не са единствените, които изведнъж обръщат внимание на своите предци. По целия свят хората ровят в семейни архиви, актове за раждане и генеалогични сайтове в търсене на допълнително гражданство.
Защо двойното гражданство нараства
Нарастващият интерес отразява по-голяма промяна в начина, по който хората възприемат гражданството. В продължение на поколения паспортите основно показваха откъде е човек; днес те също определят къде може да пътува, работи и живее. Допреди сравнително скоро много държави ограничаваха или забраняваха двойното гражданство, което правеше притежаването на повече от един паспорт много по-рядко явление. Днес обаче, с геополитическото напрежение, затварянето на граници по време на пандемии и променящите се визови режими, които преформатират глобалната мобилност — както и с разрастването на дистанционната работа и дигиталните номади — вторият паспорт все по-често се разглежда като начин да се запазят възможностите отворени.
„Основните два мотива [за търсене на второ гражданство] са мобилност и сигурност“, обяснява Йоси Харпаз, доцент по социология в Университета в Тел Авив, чийто изследвания се фокусират върху глобалните тенденции в гражданството, миграцията и двойното гражданство. „За някои етнически малцинства това е и защита срещу дискриминация или преследване.“
Нарастването на двойното гражданство се подхранва и от усещането за политическа несигурност, казва Кристин Сурак, доцент по политическа социология в Лондонското училище по икономика и автор на книгата „Златният паспорт: глобална мобилност за милионери“.
„Това, което някога се смяташе за стабилни демокрации, вече не изглежда толкова стабилно за много хора“, обяснява тя. „Брекзит накара редица британски граждани да търсят ирландски дядо или баба и да придобият ирландско гражданство, за да запазят ползите от членството в ЕС. Силната политическа поляризация в САЩ през последните години има подобен ефект — кара хората да търсят изходни опции.“
Дори и да не се преместят веднага — или изобщо — много кандидати искат спокойствието да знаят, че имат избор.
„Това е гражданство като застрахователна полица“, казва тя.
Паспортът, скрит в родословното дърво
За много хора търсенето започва със семейната история.
След референдума за Брекзит през 2016 г. заявленията за ирландски паспорти рязко нарастват, тъй като британците търсят начини да запазят свободата си на движение в Европа. Всеки с родител или дядо/баба, родени в Ирландия, има право на ирландско гражданство, а Обединеното кралство позволява двойно гражданство. Между 2017 и 2020 г. над 350 000 ирландски паспорта са издадени на хора, живеещи във Великобритания, според ирландското външно министерство.
Имиграционните адвокати наблюдават подобен интерес към гражданство по произход. „Особено през последните няколко години има експоненциален ръст“, казва италианският адвокат Марко Пермуниан, основател и изпълнителен директор на Italian Citizenship Assistance.
Пермуниан казва, че много хора, които се надяват да получат италианско гражданство, първоначално започват процеса с желание да научат повече за семейната си история. „Те са любопитни за произхода на своите предци — откъде идват и за културата и езика, които формират корените на семейството им“, казва той.
Но практическите съображения също играят роля. „Разбира се, те искат да получат и гражданство на ЕС по стратегически причини“, добавя той. „Животът в една все по-глобализирана среда кара хората да осъзнаят, че възможностите им за живот, работа и пътуване не са толкова ограничени, колкото са били в миналото.“
