Народният събор в Копривщица е истинско сърце на българския фолклор - жив, цветен и мощен, събрал в себе си история, дух и традиция в едно.
Минало: Раждане на събора и следите от времето
Първото издание е организирано през август 1965 г. по идея на етномузиколожката Райна Кацарова и се превръща в национален форум за българско народно творчество. Началото е съвсем скромно: три сцени и около 4 000 участника от цялата страна. След това съборът, провеждан на всеки пять години, става все по-мащабен. До 2010 г. се брои над 13 000 изпълнители и визията му оформя значението му като културен феномен.
Идеята е да се събере автентичната народна музика, пеене, танц, обичаи, носии и традиции, представяни от самодейци, а не професионални артисти. Изискването: репертоар, неподлежащ на радиа или плочи – жив фолклор, който се предава от поколение на поколение.
Настояще: Същността на събора днес
Съборът се провежда в местността „Войводенец“ – зелени поляни над Копривщица, с шест до осем сцени, отлично разпределени така, че изпълненията не се смесват акустично. Там фолклорни ансамбли и индивидуални изпълнители от всички региони пренасят публиката към автентичните корени на българската култура.
Програмата обичайно включва дефилета с носии, народни песни, танци, демонстрации на обичаи и театрални етюди, семинари и изложби на традиционни занаяти и детско творчество. Отличилите се изпълнители получават медали - златни, сребърни и бронзови, възстановени през последните години.
В 12‑ото издание през 2022 г. над 6 500 изпълнители показват разнообразието на фолклор от 28 области, а събитието е посетено от хиляди българи и чужденци от четири континента. Съборът е включен през 2016 г. в регистъра на добри практики на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
Бъдеще: Какво очаква събора през 2025 г. и след това
Следващото, 13‑то издание на Националния събор ще се проведе от 8 до 10 август 2025 г. в традиционната местност „Войводенец“, от 8 до 22 ч всеки ден, без входна такса за посетители. Област Ловеч например ще бъде представена от над 250 изпълнители, избрани чрез регионален подбор, което подчертава динамиката на организацията и приемствеността в традициите.
Организаторите - Министерството на културата, община Копривщица и Институтът за етнология и фолклористика при БАН – обещават запазване на конкурсния дух с предварителни етапи, строги изисквания към репертоара и оценка от експертно жури.
С поглед към бъдещето, съборът вероятно ще въвежда нови форми на участие - занаятчийски уъркшопи, интерактивни демонстрации, повече детски състави и дигитални платформи за споделяне и обучение.
Потапяне в атмосферата
Качвайки се пеша до поляните Войводенец, усещаш как земята и вековната дървена архитектура на Копривщица се сливат с песните, свиренето и хората в народни носии. Сенките на дърветата, поляните, ухаещи на лято, и звуците на фолклор създават едно усещане за „жив музей“, където миналото продължава да пулсира.
Сцените, разположени на няколко височини, дават възможност да гледаш концерт без шум от съседна сцена – акустиката на природата е естествена и проникваща. Пъстри групи, дефилета с носии, сувенири, занаяти и характерни миризми на пресен хляб и ракия допълват пълния портрет на събора.
Народният събор в Копривщица не е просто фестивал. Той е културно проявление - пътуване във времето, съхраненост и празник на идентичността. С поглед към бъдещето, той продължава да бъде символ на българското, автентичното и живото фолклорно наследство.
