Ако някога си се чудила дали Бог наднича към Земята, просто отиди до пещерата "Проходна", по-известна като Божиите очи. Това е едно от онези места, които не можеш да опишеш с думи – можеш само да ги преживееш. И никога да не ги забравиш.
Пещерата се намира край село Карлуково, в Луковитско, и е лесно достъпна както с кола, така и с организирани турове. Но щом стигнеш входа ѝ – чувстваш, че прекрачваш в нещо много по-голямо от туристическа дестинация. Това е природен храм.
Височината ѝ е внушителна – над 40 метра, а в тавана на пещерата зеят две огромни отвора, оформени от хилядолетната игра на вода, вятър и камък. Те приличат на очи – изразителни, симетрични, сякаш изсечени от ръка на гигант. През тях пада светлина, която озарява вътрешността на пещерата като прожектор. Именно затова хората са ги нарекли "Божиите очи" – защото имаш чувството, че самият Творец те гледа. Не строго, не с упрек – а със сила и покой.
Мястото е използвано в множество филми и клипове, но нищо не може да се сравни с това да го видиш на живо. Когато застанеш под очите и погледнеш нагоре, те обгръща тишина. Каменна, свещена тишина. Някои медитират, други се молят, трети просто мълчат. Тук всеки намира своето.
Проходна е популярна и сред катерачи и любители на бънджи скокове – адреналинът също има място в този естествен катедрален купол. Но дори и без екстремности, мястото носи онзи тип вълнение, който не избухва – а прониква дълбоко в теб.
Посещението е безплатно и не изисква никаква специална подготовка. Има паркинг наблизо, както и туристическа информация. Най-добре е да отидеш сутрин, когато светлината прониква меко и "очите" сякаш наистина те следят с внимание.
Пещерата "Божиите очи" не е просто природна забележителност. Това е врата към невидимото, към онова, което е било тук много преди нас и ще остане дълго след нас. Там разбираш, че понякога, най-свещените места не са дело на човека – а на самата природа, с благословия отгоре.
