Изследователи откриха над 1000 варела с ядрени отпадъци в Атлантическия океан

В търсене на ядрени отпадъци, изхвърлени преди десетилетия, учените вече са открили и локализирали над 1000 варела в североизточния Атлантик. Това беше обявено от говорител на френската изследователска организация CNRS.

Международният изследователски екип тръгна в средата на юни от Брест в Западна Франция с кораба си „L'Atalante“ към района на търсене в западноевропейския басейн на Атлантическия океан.

В продължение на четири седмици те искат да търсят варели с ядрени отпадъци там и да видят какво е въздействието им върху местната екосистема. Участва и изследовател от Института по екология на рибарството „Тюнен“ в Бремерхафен.

Стотици хиляди варели с ядрени отпадъци са се озовали в океана преди години.

Между 50-те и 80-те години на миналия век редица държави изхвърляха ядрени отпадъци в океана. Дълбините на океана, далеч от брега и човешката дейност, изглеждаха като евтино и лесно решение за обезвреждане на произведеното в промишлените разработки и лабораториите - поне там, където океанът се смяташе за геологично стабилен.

По онова време малко се знаеше за живота в световните океани. Едва през 1993 г. изхвърлянето на ядрени отпадъци в океана беше окончателно забранено. Смята се, че само в североизточната част на Атлантическия океан се намират поне 200 000 барела - на дълбочина от 3000 до 5000 метра.

Експертите искат да създадат карта с барели

Не е известно обаче точно къде се намират ядрените отпадъци. Не се знае много за състоянието на варелите или дали лежат поотделно или на групи. Поради това 21 изследователи в момента се движат в района, където вероятно се е озовали половината от отпадъците.

Екипът иска да създаде карта на находките на ядрени варели и да вземе редица проби от вода, почва и животни. Те са подпомагани от автономния водолазен робот Ulyx, който разполага с камера за 3D изображения и сонарна система за локализиране на обекти със звук, наред с други неща.

Патрик Шардон, ръководител на проекта NODSSUM (Мониторинг на ядрените отпадъци в океана), предполага, че радиоактивността в по-голямата част от ядрените отпадъци в Северния Атлантик ще е практически изчезнала след около 300 до 400 години. Барабаните обаче са проектирани да издържат на налягането на дълбините, но не и реално да задържат радиоактивността. Ядреният физик подозира, че радиоактивността може да е излизала от контейнерите от известно време.