13.05.2025 9317 Автор:
TravelLove
Познавате Искрен Красимиров като съвременният Христо Ботев. Дипломираният доктор по кинознание и киноизкуство е режисьор по образование, актьор по душа и апостол по професия и призвание. От творческо семейство, пълно с хора на изкуството. Изминава с влак, автобус, автомобил и пеша над 300 000 км., за да се превъплъти в образа на гениалния поет-революционер в стотици училища и детски градини, за да предаде на подрастващото поколение духа и заветите на воеводата.
- Съвременен апостол, който пътува хиляди километри с влак, автобус и автомобил в цяла България, за да проповядва любов към род и Родина. Разкажете ни за Вашата мисия. Кога и как се роди и реализира идеята?
- Здравейте, пожелавам много успех на вашата прекрасна нова медия! Наистина, колегите, както и доста учители и родители в България ми лепнаха прозвището „апостоле“. Не искам да се сравнявам с Левски, на мен сега ми е несравнимо по-лесно, отколкото му е било на него някога. Но наистина – както казвате и вие, вече 10 години обикалям страната ни и посещавам училища, детски градини, читалища и други институции и показвам на децата филмите ми за героите. През 2015 г. основахме в Съюза на българските журналисти в София организацията „Незабравимата България“, която обединява всичките ни усилия – на мен и моите колеги.
- Колко километра пропътувахте и кои маршрути оставиха най-траен отпечатък у вас?
- Ако трябва да съм съвсем честен с вас, не съм ги пресмятал с точност, но според мен трябва да гонят 300 000 км. Защото само с автомобила преминавам около 15-20 000 км на година, и още поне 10-15 000 навъртам и с автобуси, влакове, таксита, а също и... пеша. Защото много често ми се случва да пътувам до големия град с влак или рейс, а оттам до съседното село, което е на 4-5 километра, да се разходя пеша, с раницата на гърба. Понякога се движа и униформен, в ботушите на Ботев или Левски, и привличам вниманието на местните. Но пък аз забелязвам красотите на България, пътувайки по този начин, и в отговор на втората част от въпроса ви, мога определено да отлича маршрутите в Родопа планина. Няма значение дали са Западните, Средните или Източните Родопи – там ми е най-интересно, най-красиво и най-разнообразно. Напоследък ми се случи в един ден да премина буквално през четирите годишни времена. Тръгнах от Пловдив на летни температури, преминах през Асеновград и Червен на пролетни, за да стигна до Кърджали на есенни, а на Цигов чарк и яз. Батак беше истинска зима! И всичко това в един и същи ден! Наистина невероятно! Това е възможно само в България. А като любим начин на придвижване мога да посоча родопската теснолинейка Септември-Велинград-Банско-Добринище. Наскоро пътувах с нея за пореден, може би стотен път, и един французин (отиваше на ски в Банско) ме попита: „Може ли такова нещо, нали сте в Европейския съюз? Защо едно пътуване с влак за 70 километра отнема над 5 часа?“ Казах му: „Добре дошъл в България! Обаче я се огледай – има ли такива красоти на друго място?“ Той остана безмълвен.
- Какви приключения ви се случваха във влака и по родните гари?
- На „прима виста“ се сещам за една любопитна случка във влака, разиграла се на 2 юни 2020 г. Знаете – това бяха времена на т. нар. „пандемия“ от Ковид-19 и хората бяха настръхнали. Бях на урок в Елин Пелин (града), а после и в гара Елин Пелин, откъдето се качих на бързия влак за София. Влизам в купето, а там ме посреща един мъж, приличащ на моя любим актьор Хоакин Финикс, който ми се поклони и каза: „Ето го – самият Ботев“. И ми обясни как преди мен имало едно младо семейство, което не е знаело какъв ден е днес, как почитаме Христо Ботев, и той писал възмутен във фейсбук (те слезли на Качизене), и буквално на следващата спирка точно в неговото купе (какъв е шанса!?) влиза самият Ботев! Снимахме се за спомен, посмяхме се хубаво и се разделихме като приятели. Крум Филипов се казва, бивш журналист, страхотен човек, и досега сме приятели. Други любопитни случки са ми се случвали на гара Левски. И то на два пъти. Култовата гара Левски, знаете репликата („Гара Левски, пази багажа!“). Първият път имах урок в Свищов и тръгнах към гарата за последния влак към София по разписание. Пристигайки там, разбирам, че локомотивът се е повредил и влак няма да има. БДЖ вдига рамене и казва – елате утре. А аз имам спектакъл на сутринта в детска градина в София. Веднага взимаме с колегите ми от „Незабравимата България“ решение – викам такси до гара Левски, откъдето ще се опитам да хвана последния бърз влак за София от Варна. Шофьорът натисна газта като Шумахер, направо полетяхме. И наистина успях! С помощта на сътрудниците ми, които през това време се обадиха на началник-гарата в Левски да забави влака с 2-3 минути, колкото да успея да се кача. А втората случка, отново на гара Левски, беше след урок в ОУ „Максим Горки“ в града, където пък ме посрещна мой приятел и почитател (Пламен), който работи в БДЖ. От училището двамата тичахме към гарата (аз бях с униформата на Апостола), където, пристигайки, виждаме как влакът приближава перона. Пламен се затича към ръководител движение, за да задържи композицията, (не знам дали е бил същият човек от предишния път), а през това време аз си купих билета. Със спринт влизам във влака, а Пламен, застанал до локомотива, ми вдига ръка за довиждане. И така – отново успях в последния момент!
- Кои са петте най-непознати и удивителни кътчета, които видяхте и опознахте?
- На първо място бих посочил селата Сатовча и Вълкосел в Западните Родопи. Посетихме ги за пръв път през 2014 г. в рамките на първото ни национално филмово турне с първия ми филм за Христо Ботев. Зелени, тучни ливади и поляни, в далечината заснежените гръцки високи върхове. В селата – джамии, шалвари, топли и добри хора. Шофьорът на рейса се дивеше, че през февруари още не е валял сняг. Аз му казах: „Това е защото Бог знае, че имаме народна работа да вършим!“ Той ме погледна с възхищение и удивление. И когато в салона на читалището във Вълкосел над 500 деца станаха и скандираха „Христо Ботев, Христо Ботев“ - тогава се почувствах истински горд и щастлив! Третото много интересно място за мен беше Черни Осъм, където бяхме на посещение в уникалното училище за планински водачи СУ „Васил Левски“. Планинската река бучеше и фучеше, а учениците и техните учители си правеха пикник край водата и си варяха... боб в гърне. Уникално! Третата невероятна дестинация бяха селата в община Дългопол – Медовец, Поляците, Партизани. Местните хора изповядват исляма, масово работят в чужбина, но всяка година се връщат в България и вдигат къщи за чудо и приказ. Председателят на общинския съвет – адв. Златев, ни покани да направим мини-турне в училищата и читалищата в общината, и още първата спирка – СУ „Назъм Хикмет“ в с. Медовец ни изуми! Защото, когато в читалището едно детенце със сини очи и руси коси стана и изрецитира на невероятно чист български език „Аз съм българче“, ние с колегите се просълзихме. И разбрахме, че Делото си струва!
- Колко урока по родолюбие сте провел в страната досега?
- За тези десет лета посетихме с моя екип над 1000 образователни институции и зарадвахме над 100 000 деца с уроците ни по родолюбие, които са комбинацията от филмите ми, стиховете на баща ми, и интеракция с децата, които влизат в ролята на Левски, Ботев, Райна Княгиня, Георги Бенковски... Като имате предвид, че в много от училищата и детските градини ходя втори, трети, дори четвърти път. С някои от тях си имаме определена дата, на която се виждаме всяка година – например на 6 февруари знам, че винаги съм гост на г-н Емил Моллов в ИСУ „Васил Левски“ - гр. Велинград, и т. н...
- С какво ви впечатлява Родината и къде приемът ви е бил най-радушен?
- Родината ме впечатлява всеки Божи ден – тъкмо си мисля, че съм видял всичко и виждам нещо ново. Разказах ви как преминаваш през всички годишни времена само в един ден. Как изминаваш денивелация от порядъка на 1000-1500 метра в рамките на час-два. Как виждаш в рамките само на няколко квадратни километра и море, и планина, и равнина... Невероятни гледки! А приемът ми е най-радушен на село, безспорно. И в малките градчета, където хората са най-сърдечни. Мога да посоча община Тунджа (до гр. Ямбол), които също ме поканиха да обходя всички села в общината, а в годините след това съм чест гост на ямболските и сливенските села. В Северозапада също, тъй като съм родом от гр. Мездра и винаги се радвам, когато съм във Видинско, Врачанско, Монтанско... Навсякъде ми е приятно и хубаво, когато съм сред децата на България. Напоследък имах малко здравословни проблеми, но ги преодолях и дай Боже да продължа Делото, защото наистина си струва. И защото децата го заслужават!
#ИскренКрасимиров #ХристоБотев #Родолюбие
Познавате Искрен Красимиров като съвременният Христо Ботев. Дипломираният доктор по кинознание и киноизкуство е режисьор по образование, актьор по душа и апостол по професия и призвание. От творческо семейство, пълно с хора на изкуството. Изминава с влак, автобус, автомобил и пеша над 300 000 км., за да се превъплъти в образа на гениалния поет-революционер в стотици училища и детски градини, за да предаде на подрастващото поколение духа и заветите на воеводата.- Съвременен апостол, който пътува хиляди километри с влак, автобус и автомобил в цяла България, за да проповядва любов към род и Родина. Разкажете ни за Вашата мисия. Кога и как се роди и реализира идеята?
- Здравейте, пожелавам много успех на вашата прекрасна нова медия! Наистина, колегите, както и доста учители и родители в България ми лепнаха прозвището „апостоле“. Не искам да се сравнявам с Левски, на мен сега ми е несравнимо по-лесно, отколкото му е било на него някога. Но наистина – както казвате и вие, вече 10 години обикалям страната ни и посещавам училища, детски градини, читалища и други институции и показвам на децата филмите ми за героите. През 2015 г. основахме в Съюза на българските журналисти в София организацията „Незабравимата България“, която обединява всичките ни усилия – на мен и моите колеги.
- Колко километра пропътувахте и кои маршрути оставиха най-траен отпечатък у вас?
- Ако трябва да съм съвсем честен с вас, не съм ги пресмятал с точност, но според мен трябва да гонят 300 000 км. Защото само с автомобила преминавам около 15-20 000 км на година, и още поне 10-15 000 навъртам и с автобуси, влакове, таксита, а също и... пеша. Защото много често ми се случва да пътувам до големия град с влак или рейс, а оттам до съседното село, което е на 4-5 километра, да се разходя пеша, с раницата на гърба. Понякога се движа и униформен, в ботушите на Ботев или Левски, и привличам вниманието на местните. Но пък аз забелязвам красотите на България, пътувайки по този начин, и в отговор на втората част от въпроса ви, мога определено да отлича маршрутите в Родопа планина. Няма значение дали са Западните, Средните или Източните Родопи – там ми е най-интересно, най-красиво и най-разнообразно. Напоследък ми се случи в един ден да премина буквално през четирите годишни времена. Тръгнах от Пловдив на летни температури, преминах през Асеновград и Червен на пролетни, за да стигна до Кърджали на есенни, а на Цигов чарк и яз. Батак беше истинска зима! И всичко това в един и същи ден! Наистина невероятно! Това е възможно само в България. А като любим начин на придвижване мога да посоча родопската теснолинейка Септември-Велинград-Банско-Добринище. Наскоро пътувах с нея за пореден, може би стотен път, и един французин (отиваше на ски в Банско) ме попита: „Може ли такова нещо, нали сте в Европейския съюз? Защо едно пътуване с влак за 70 километра отнема над 5 часа?“ Казах му: „Добре дошъл в България! Обаче я се огледай – има ли такива красоти на друго място?“ Той остана безмълвен.
- Какви приключения ви се случваха във влака и по родните гари?
- На „прима виста“ се сещам за една любопитна случка във влака, разиграла се на 2 юни 2020 г. Знаете – това бяха времена на т. нар. „пандемия“ от Ковид-19 и хората бяха настръхнали. Бях на урок в Елин Пелин (града), а после и в гара Елин Пелин, откъдето се качих на бързия влак за София. Влизам в купето, а там ме посреща един мъж, приличащ на моя любим актьор Хоакин Финикс, който ми се поклони и каза: „Ето го – самият Ботев“. И ми обясни как преди мен имало едно младо семейство, което не е знаело какъв ден е днес, как почитаме Христо Ботев, и той писал възмутен във фейсбук (те слезли на Качизене), и буквално на следващата спирка точно в неговото купе (какъв е шанса!?) влиза самият Ботев! Снимахме се за спомен, посмяхме се хубаво и се разделихме като приятели. Крум Филипов се казва, бивш журналист, страхотен човек, и досега сме приятели. Други любопитни случки са ми се случвали на гара Левски. И то на два пъти. Култовата гара Левски, знаете репликата („Гара Левски, пази багажа!“). Първият път имах урок в Свищов и тръгнах към гарата за последния влак към София по разписание. Пристигайки там, разбирам, че локомотивът се е повредил и влак няма да има. БДЖ вдига рамене и казва – елате утре. А аз имам спектакъл на сутринта в детска градина в София. Веднага взимаме с колегите ми от „Незабравимата България“ решение – викам такси до гара Левски, откъдето ще се опитам да хвана последния бърз влак за София от Варна. Шофьорът натисна газта като Шумахер, направо полетяхме. И наистина успях! С помощта на сътрудниците ми, които през това време се обадиха на началник-гарата в Левски да забави влака с 2-3 минути, колкото да успея да се кача. А втората случка, отново на гара Левски, беше след урок в ОУ „Максим Горки“ в града, където пък ме посрещна мой приятел и почитател (Пламен), който работи в БДЖ. От училището двамата тичахме към гарата (аз бях с униформата на Апостола), където, пристигайки, виждаме как влакът приближава перона. Пламен се затича към ръководител движение, за да задържи композицията, (не знам дали е бил същият човек от предишния път), а през това време аз си купих билета. Със спринт влизам във влака, а Пламен, застанал до локомотива, ми вдига ръка за довиждане. И така – отново успях в последния момент!
- Кои са петте най-непознати и удивителни кътчета, които видяхте и опознахте?
- На първо място бих посочил селата Сатовча и Вълкосел в Западните Родопи. Посетихме ги за пръв път през 2014 г. в рамките на първото ни национално филмово турне с първия ми филм за Христо Ботев. Зелени, тучни ливади и поляни, в далечината заснежените гръцки високи върхове. В селата – джамии, шалвари, топли и добри хора. Шофьорът на рейса се дивеше, че през февруари още не е валял сняг. Аз му казах: „Това е защото Бог знае, че имаме народна работа да вършим!“ Той ме погледна с възхищение и удивление. И когато в салона на читалището във Вълкосел над 500 деца станаха и скандираха „Христо Ботев, Христо Ботев“ - тогава се почувствах истински горд и щастлив! Третото много интересно място за мен беше Черни Осъм, където бяхме на посещение в уникалното училище за планински водачи СУ „Васил Левски“. Планинската река бучеше и фучеше, а учениците и техните учители си правеха пикник край водата и си варяха... боб в гърне. Уникално! Третата невероятна дестинация бяха селата в община Дългопол – Медовец, Поляците, Партизани. Местните хора изповядват исляма, масово работят в чужбина, но всяка година се връщат в България и вдигат къщи за чудо и приказ. Председателят на общинския съвет – адв. Златев, ни покани да направим мини-турне в училищата и читалищата в общината, и още първата спирка – СУ „Назъм Хикмет“ в с. Медовец ни изуми! Защото, когато в читалището едно детенце със сини очи и руси коси стана и изрецитира на невероятно чист български език „Аз съм българче“, ние с колегите се просълзихме. И разбрахме, че Делото си струва!
- Колко урока по родолюбие сте провел в страната досега?
- За тези десет лета посетихме с моя екип над 1000 образователни институции и зарадвахме над 100 000 деца с уроците ни по родолюбие, които са комбинацията от филмите ми, стиховете на баща ми, и интеракция с децата, които влизат в ролята на Левски, Ботев, Райна Княгиня, Георги Бенковски... Като имате предвид, че в много от училищата и детските градини ходя втори, трети, дори четвърти път. С някои от тях си имаме определена дата, на която се виждаме всяка година – например на 6 февруари знам, че винаги съм гост на г-н Емил Моллов в ИСУ „Васил Левски“ - гр. Велинград, и т. н...
- С какво ви впечатлява Родината и къде приемът ви е бил най-радушен?
- Родината ме впечатлява всеки Божи ден – тъкмо си мисля, че съм видял всичко и виждам нещо ново. Разказах ви как преминаваш през всички годишни времена само в един ден. Как изминаваш денивелация от порядъка на 1000-1500 метра в рамките на час-два. Как виждаш в рамките само на няколко квадратни километра и море, и планина, и равнина... Невероятни гледки! А приемът ми е най-радушен на село, безспорно. И в малките градчета, където хората са най-сърдечни. Мога да посоча община Тунджа (до гр. Ямбол), които също ме поканиха да обходя всички села в общината, а в годините след това съм чест гост на ямболските и сливенските села. В Северозапада също, тъй като съм родом от гр. Мездра и винаги се радвам, когато съм във Видинско, Врачанско, Монтанско... Навсякъде ми е приятно и хубаво, когато съм сред децата на България. Напоследък имах малко здравословни проблеми, но ги преодолях и дай Боже да продължа Делото, защото наистина си струва. И защото децата го заслужават!
Свързани статии
Най-четени
