Латинка Петрова: Обожавам фиордите!

Обичаната Латинка Петрова е родена на 1 януари 1944 година в с.Горна Козница, Кюстендилско. Тя произхожда от стар търговски род, чийто предци идват от гр. Прилеп. Баща ѝ е финансист от София с артистични наклонности, който доживява до 96-годишна възраст. Работи в Сатиричния театър в продължение на 29 години. Скоро след демократичните промени през 1989 г. напуска Сатирата на 55 години и излиза на свободния пазар. Тя е и последният сценичен партньор на легендарния Геоерги Парцалев. 
През 2009 г. участва в реклама за мобилни услуги. Видеото става супер успешно, Латинка добива широка популярност сред по-младото поколение и подписва договор с компанията за участие в рекламите им в следващите години. Следват редица кампании за интернет, мобилни и домашни телефони, мобилни програми и т.н.
Добрата физическа форма ѝ позволява през 2013 г. да участва в танцувалното телевизионно шоу "Денсинг Старс", където се изявява като една от най-атрактивните участнички.

- Кое е най-хубавото място, на което сте била, г-жо Петрова?

- Определено Фиордите в Норвегия. С гумени лодки пътувахме и специални облекла обличахме. Имаше вълнение, лодката се клатушкаше. Имаше страх! Но самото пътуване между Фиордите е едно тайнство и вълшебство. Когато ги усетиш и видиш отблизо, усещането е невероятно. Едни внушителни скални образувнаия като малки острови. Дори имаше населени фиорди с малки къщички. Там няма балкони заради вятъра. Всичко е плътно затворено. А белите къщички са като в приказка, северняците са много здрави и усмихнати хора. Спомням си фиорда, на който Том Круз се катереше в един прочут филм.

- Кога бяхте там?

- Преди две години. Дъщеря ми подготвя такива пътешестевия, които ме изпълват с възторг - колкото повече видиш, толкова по-богат ставаш. Заспиваш с хубави спомени.

Качих се с вертолет на Глетчерите в Норвегия. Беше прекрасно. Дълбоки снегове горе, а долу зеленина, цветя. Явно имам фотографска памет и съм запечатала тези картини, вечер започвам да ги редувам една след друга преди заспиване. Лековито ми е усещането от всичко видяно и преживяно. Това е част от лечението на човешката психика ако можеш да го усетиш и приложиш на себе си. Така заспивам всяка вечер - със спомени от тези картини, и си казвам, че утрото ще ми донесе нови преживявания.

- Кое друго кътче ви е направило също силно впечатление?

- Исландия. Няма нито едно дърво, само мъх и тревичка, както и гейзери, които изскачат на определено време, обливат някои от най-любопитните туристи и бързо изчезват.

В кратер на изсъхнал вулкан успях да сляза. По едни стълби се слиза много дълго. Виждат се едни малки човеченца долу, а пък отдолу се вижда само небе.

Използват топлите гейзери за топлинна енергия и спестяват много от бюджета си. Пътищата са толкова чисти. Хората – мили и усмихнати, продават само вълнени дрехи и чорапи. Има малки храстчета. Силният вятър е обрулил всякаква растителност над един лакът височина. Така започваш да оценяваш своя климат и родина.

- В този ред на мисли у нас къде обичате да пътувате?

- Родопите. Обичам Белица. Добре че в цирка няма дресиране на животни. Тягостно е да гледаш как едно такова голямо животно отива и се връща по една пътечка, без да се отклонява, защото така е научено.

Просто пътуваш и потуваш сред зеленина, очите ти се изпълват с надежда и усещане за дълъг живот, че природата те държи в крилете си и тогава истински съществуваш. Много е силно и енергично това място Родопи.

Все окото ни гледа към други страни, а е хубаво да опознаем родината си. Особено пролетта с всички цветя и билки, нацъфтели около пътя.

Има една много хубава екопътека в района на Девин. Минаваш покрай рекичката, водата кристална, играе върху камъни с мъхчета и вековни дървета, птици пеят. Великиолепна е!

В най-отдалеченото й място има изоставена къща с много некролози. Започваш да мислиш и си представяш кой, кога и как е дошъл да построи къща. Ако си писател можеш да опишеш как е бил създаден живот тук преди много години. Навсякъде мирише на билки и живот.

- Разкажете ни за любопитна случка от вашите пътувания.

- Качих се за първи път на Черни връх с токчета и беше много смешно. Планинарите се поздравяват, а аз, горката, градска и елегантна - до самия връх стигнах така от Алеко. Сменихме три лифта, последният отворен седалков. 20 минути ходих, но ги усетих хкато един час - три пъти повече. Но е хубаво да усетиш, че си на върха, под небето и да гледаш небето. И си казах - Боже, колко голямо сърце трябва да имаш, да преодолееш до горе и като се качиш да си кажеш - Боже, жив съм. Преди 20 години беше. Даже имам сертификат, че съм качила Черни връх. На връщане ги махнах и бях боса, защото ме хвана срам. Всяка стъпка беше мъка.

- Гръцкото море е актуално през последните години. Вие на какво мнение сте?

- Обичам гръцкото море, там храната е по-хубава и водата е по-чиста. При нас нещата са малко повече планктон и водорасли.

Не мога да си обясня как там няма такива неща, няма такива замърсявания. На Халкидики ходим, обиколила съм и трите ръкава, резервираме още от януари, и сега имам резервация за лятото на втория ръкав.

Знаят как да ти взимат парите, тук ползват работници от третия свят и гледат да закърпят лятото. При тях е бизнес от години. Гледат най-елегантно да ти вземат парите. Дори стара мусака да ти дадат, знаят как да ти я предложат. Гръцкото море поскъпна, беше много по-евтино. Но и тук също.

Много харесвам и Италия. Винаги има какво да видиш и да разбереш, че си никой. Това е голямата държава. Видях и покойният папа Франциск. Правеше меса за поляците. В Рим ходих за един изключителен спектакъл преди 35-40 години. Живи коне изкараха на сцената. Кацнах вечерта и на следващия ден се върнах. Мъжът ми беше в радиохора и бяха на гастрол.

Обичам старата Европа, имам познания за всички места, на които съм била. Париж, Барселона, САЩ по линия на 1300 г. България, Канада, Швейцария.

Един от смислите на живота е този - да видиш повече. Това ти е богатството. Свикнала съм да харча за пътешествия.

- Какви полезни съвети ще дадете на бъдещите пътешественици?

По-малко багаж да взимат със себе си, повече пари и не купувайте излишни спомени. Не смогвам да изчистя всички предмети и неща вкъщи. Взимам евтинки и малки неща, но задръстваме къщите с тези спомени и идват наследници, които после ги изхвърлят.