Проф.Йонко Мермерски - 2000 часа над Океана и 200 години живот*

Проф. Йонко Мермерски е химик, авторитетен учен и преподавател, чиято страст е и опазването на околната среда. Интересен факт е, че години наред подготвя стандартните изпити по химия за постъпване в медицинските академии в САЩ. Живее в Щатите от близо 42 години, има издадени над 30 книги, като 13 от тях са в съавторство с баща му - доайена на народната медицина у нас проф. Христо Мермерски. Освен това е преводач на български на американския президент Доналд Тръмп, консултант е на Американската асоциация на медицинските университети, преподавал е в университета Джорджтаун във Вашингтон.

- Кога и как започна американската ви авантюра, проф.Мермерски?

- На 15 октомври стават 42 години. Завърших Националната математическа гимназия и ме приеха да уча химия в Софийския университет. От малък съм ученолюбив и обичам инженерните науки. Баща ми бе дипломат и каза една година да уча усилено английски език, а по-късно ме взе в Щатите.

Отношението към нас в началото бе като към хора, които все едно не съществуват. Не ми харесваше. Мислеха ни за някакви получовеци от източна страна на тогавашната Желязна завеса. Изобщо - за нас по време на Студената война не се знаеше нищо тук. Всички US хитове през 80-е години ги знаехме и слушахме. Докато американците не бяха чували нищо друго за нас, освен забрадки, престилки, селско стопанство и индустрия. През 1983 г. им показвах снимки от морето, а те ми казваха - вие сте комунисти, няма такова нещо.

Постепенно защитих докторска дисертация и професура, развих бизнес, внедрявам мои иновативни изобретения. Благодарение на научните ми постижения ми дадоха американско гражданство като изявен учен. Никога не съм искал да бягам от България.

През цялото време съм бил във Вашингтон. Самият град е прекрасен, направен е по облик на Париж, има европейско усещане и това дори подсъзнателно ми е помогнало да го избера.

Много интересни места съм посетил, но тук е много комуникативно - до Маями, близо е и Ню Йорк, а достъпът до Европа е лесен и бърз. Важен фактор за мен е да мога да се прибирам често в България. В рамките на 12-13 часа да мога да пристигна от дома ми в САЩ до дома ми в София. И обратно. 

- Кои места, които сте посетил зад Океана, може да наредите в своеобразен Топ 5?

- Първото е „Саут бийч“ в Маями - то ми е най-любимо в града. Също и „Оушън драйв“, което е емблематично място с ресторанти и имението на Версаче, което често посещавам - направено е на много хубав ресторант. Дизайнерът е убит на стълбите пред къщата. Избрал е точно там да бъде имението му, за да може да гледа красиви млади мъже. На практика е избрал центъра, където стават закачките между тях. Продължава да я има тази тенденция и сега, пъстро място е, хора всякакви.

Има прекрасни хотели на първа линия с много красиви тераси и басейни на покривите. Плажната ивица е невероятна - 60-70 метра широка и дълга 250-300 км. В „Саут бийч“ има шопинг, вечерен живот, прекрасно място.

Второто е Сан Франциско. Доскоро бе невероятен град за разходки, но заради либералните управления градът е превърнат в клоака, има палаткови лагери. Заливът предлага прекрасни гледки. „Революшън скуеър“ е като Докторския паметник в София - малък парк, в който кипи от живот, но сега е унищожен.

Нека отбележа и долината „Напа“ с най-луксозните винарни. Тя свършва в залива на Сан Франциско - на север върви между два успоредни планински рида и в подножията им са разположени винарни и лозя. Причината е, че около течението на влажния морски въздух вирее много добре всякакъв вид грозде. Парадоксът е, че гроздето в САЩ се съхранява във френски дъб, а във Франция отлежават в американски и канадски дъбове.

Третото е Ню Йорк. „Таймс Скуеър“, „Сентръл парк“ - все едно си си в двора, а небостъргачите са като циментова ограда. Такова е усещането. Още през 1983 г., когато кацнахме в Ню Йорк бях в „Рокфелер център“ с около 60 етажа. Идвайки от България мащабът те смазва и впечатлява. Гледайки нагоре си казвам - гледай колко съм малък. От друга страна ми отключи идеята, че не е нужно никой да живее в рамките на това, което е срещал, а винаги има възможност да се развива.

Третото е „Гранд каньон“ - започва от Колорадо, минава през Аризона и достига до Калифорния. С хеликоптер виждаш всички слоеве на отлагания на почви. Сякаш си на друга планета. В дълбоката част почти няма растителност.

Четвъртото е Аризона. Виждам на летището кактуси, които сме ги гледали в комиксите. Това ме шашна и си помислих, че съм на снимачна площадка.

Петото е Лас Вегас и улицата с всички големи тематични сгради - хотели, цирк, фламинго, Триумфалната арка. Дълга е 3-4 км. Извън нея всичко останало са съвсем нормални жилищни квартали с хора, обслужващи всички останали.

- Кои по-малко известни места ви впечатлиха?

- Седона, което се намира в Аризона. Това е типичната каубойска гледка - червена почва с кактуси и малко градче с кръчма и няколко магазина.

Северната част на Ню Йорк, по-близо до Канада, има по-друг, провинциален привкус. От Ню Йорк към Ниагарския водопад има места, които могат да бъдат като нашата Копривщица в подбалкана - нищо общо с американската капиталистическа надпревара, сякаш като позабравени общности, извадени от историята.

Една седмица прекарахме на място, в което хората си живеят във ферми, където на около 20 км няма друга и те в продължение на месеци не виждат други хора освен семейството си и хората, които работят за тях.

- Вашите полети от родината към САЩ и обратно са изключително много.

- Само презокеанските ми полети са над 2000 часа летене - общо три месеца летателно време при над 200 полета. Мога да управлявам самолети, имам право. Като пилот имам над 200 летателни часа. В Аризона взимам малък самолет, за да гледам отгоре каньони, като се отдалеча от градовете се виждат различни животни, а летенето с такъв самолет не е по-сложно от това да шофираш кола с ръчни скорости.

Имах случай, в който самолетът летеше с добра скорост, но не набираше височина. С голям зор едва го излъгах да завие, едва се разминахме с жици на далекопроводи. Не реагираше да се качва на височина. Като кацнахме в „Оушън сити“ видях, че резервоарите са пълни. Оказа се, че като е претоварен с хора и екипировка съм летял на ръба на възможностите с резервоари за дълго разстояние.

- Какво ще посъветвате пътешествениците, които тръгват за първи път за САЩ?

- За едноседмичен тур кацане в Ню Йорк, два-три дни да усетят мащаба на града - от паркове до небостъргачи, турове с лодки в две реки, като полуостров е, изкуство, музеи, архитектура. После самолет до Вашингтон - столицата на САЩ, съвсем различно усещане, министерства, музеи, галерия, алея с монументи и мемориали - всичко това за два дни. След това за още няколко дни „Саут бийч“ в Маями, малко море, после на самолета и се прибират в България да разказват на приятелите си за гледките и преживяванията.

- Възможно ли е скоро да бъдат премахнати визите за българи?

- Администрацията на Доналд Тръмп работи за нормализиране на живота. Правителството ако заходи по-приятелски има шанс това да се случи. Тръмп каза, че ще разгледа много сериозно въпроса за визите. Каза го през 2019 г. при разговора с Бойко Борисов, който превеждах. Ако достигат до България други канали, освен пропагандните, ще могат да се виждат нещата много по-балансирано.

- И за финал. Какво ви дават пътуванията?

- Казваме, че имаме хронологична и биологична възраст. Но има и трета - възрастта на преживяванията, която е хубаво да бъде много по-голяма, отколкото хронологичната.

Когато летя през Океана на всеки две седмици, хората в САЩ - колеги, адвокати, продавачи, шофьори - правят едно и също нещо, което правят преди да си тръгна към България. Същото е и в България. Хората у нас са същите на същото място - в химическото чистене, заведението, магазина. А аз с всяко мое прелитане придобивам преживявания и виждам повече неща, отколкото хората, които са в стандартния стереотип, в който живеят. Чувствам се много щастлив, благословен и облагодетелстван, защото сменяйки пейзажа, изживявам неща, които, ако съм само на едно място, никога няма да ми се случат. Така на преживявания съм много по-възрастен от мои познати. Възприемам го като подарък и съм много благодарен, живея паралелно два живота в едно и също време.

Нарочно не си изключвам телефона горе по време на полет. Там се замисляш, че си в два тотално различни свята и по средата ти се изяснява картината.

Забелязал съм, че съм много чувствителен и мога да се разплаквам от щастие. Като си пусна филм и ми мине някоя мисъл, се стича сълза. За рефлекси и осмисляне си оставам това време. На 60 г. станах наскоро. Но откъм третата възраст съм на над 200*. Горе, летейки в самолета необезпокояван, най-голямото усещане за щастие е усещането за благодарност. Във всеки един момент, когато мога да кажа благодаря, го казвам. Не е само материално, а е въпрос на духовно усещане. Тогава човек е смирен, щастлив и няма нещо, което да го изважда от равновесие.