Флоренция винаги ме е вдъхновявала. По време на Ренесанса е един от най-важните културни, художествени и интелектуални центрове в Европа - град, в който се ражда самото понятие „ренесанс“ (възраждане). Между 14-ти и 16-ти век, Флоренция преживява период на невероятен разцвет, превръщайки се в люлка на новото европейско мислене, хуманизма, науката и изкуствата.
Градът е република, но реалната власт често е била концентрирана в ръцете на влиятелни фамилии, най-вече Медичите - банкери и покровители на изкуствата, които подкрепят художници, учени и архитекти.
Козимо де’ Медичи (1389-1464) и по-късно Лоренцо Великолепни (1449–1492) създават стабилност и културна атмосфера, благоприятна за творчество. Флоренция е родният град или дом на художници като Джото, Брунелески, Ботичели, Мазачо, Леонардо да Винчи и Микеланджело.
Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ с величествения купол на Филипо Брунелески става символ на инженерния и архитектурен напредък. Изкуството от този период се отличава с реализъм, перспектива, изучаване на анатомия и вдъхновение от античността.
Във Флоренция процъфтява хуманизмът - интелектуално движение, което поставя човека в центъра на вселената. Учените започват да изучават природата, медицината и философията с нов критичен подход. Литературни фигури като Данте, Петрарка и Бокачо също се свързват с града, въпреки че част от тях живеят преди разцвета на Ренесанса.
