Магичната Сицилия - от вулкана Етна до апетитните аранчини

Все повече българи се радват на почивка или разходка в Сицилия. Така и ние се включихме в потока от туристи, които се радват на красивите градчета, топлото време, хубавата храна.

Сицилия има собствен дух и е различна от другите региони на Италия. Вулканът Етна е както проблем с постоянните си изригвания, така и благодат, защото вулканичната пепел, която е завладяла земите е много богата на минерали и почвата е много плодородна. Тук се отглеждат всякакви житни култури, зеленчуци, цитрусови плодове, маслини. Няма необработваема земя. Отглеждат се и много животни. Пътувайки по пътищата на Сицилия се виждат малки фермички с подредени и с много труд обработени градини.

Острова е на кръстопът, затова често е бил завладяван от различни народи и носи отпечатъкът на всички тях. В античността е бил част от древна Гърция. По това време Цицерон описва Сиракуза като най-красивия древногръцки град в света. Строени са амфитеатри, храмове. И до днес има следи от това строителство като гръцкия амфитеатър в Таормина, Долината на храмовете до Агридженто.

След падането на Картаген островът е завзет от римляните и той става провинция на Римската империя за цели 600 години. Сицилия се превръща в основен източник на продоволствени доставки за град Рим с производството на зърно. Римляните не влагат много усилия в романизирането на острова и затова той остава под силно гръцко влияние. След тях идват византийците – и макар и за кратко оставят и своя отпечатък.
Арабите завладяват острова по време на средновековието. Те "модернизират“ земеделието. По тяхно време, за да се спре ерозията започва изграждането на каменни стени от суха зидария. Използвани за намаляване на склоновете на хълмовете и защитават почвата от оттичане и улесняват обработката на земята. Техниката за изграждане на сух камък има своите корени в праисторията още от преди 8000 г. И до днес има запазени такива стени. Те се опазват като историческо наследство и тяхното разрушаване е забранено.
​​​​​​​Арабите са създали напоителните системи. Обогатили са острова със засаждането на ориз, захарна тръстика, финиковата палма с фурмите, памук, портокали и други цитрусови плодове. Освен това са внесли и бадеми, анасон, кайсии, ябълки, канела, шам-фъстък, нар, шафран, сусам, спанак и диня. Днес стафидите и кедрови ядки са от основно значение за множество рецепти за тестени изделия и риба.

През XI век феодалните владетели на Южна Италия започват да наемат на служба нормански войници, които са християнски потомци на викингите да отвоюват Сицилия от арабите. Папата дава много пари на нормандски принцове – вторите и следващи синове в аристократичните фамилии, които няма да наследят титлата и имотите за да възвърнат християнството в Сицилия, строейки католически храмове. Така се появяват много барокови църкви с прекрасна архитектура и богата украса. Построени са толкова много храмове, че в някой малки градчета на 15 000 жители е имало над 100 църкви, някой от които не са отваряли врати никога. В днешно време някой от тези църкви са музей, ползват се за зали за културни събития.
Много от нормандските принцове са се заселили на острова, построили са си палати, обновили са градове.
След Нормандския период идва Арагоския, а с обединяването на Арагона и Испания – испанския период. Това е било златен период за износ на пшеница, по-късно на коприна, основават се нови селища.
Следва черен период – чумна епидемия, опустошително земетресение през 1693 г., пиратски набези.
Разрушаването на много сгради по време на земетресението довежда до бурно строителство и новия архитектурен стил, който се налага е късен барок. Именно тази Сицилия разглеждаме днес.

В средата на XIX век започва период от италианската история на острова, много въстания борби за автономия. Преди Втората световна война на практика италианската държава не може да се наложи на острова. Има упадък на феодалните отношения, появява се нова средна класа от безскрупулни предприемачи, които налагат свои закони чрез насилие и рекет – така възниква сицилианската мафия – Коза Ностра. Мафията е проблем за управлението на Сицилия и днес. Затруднява се реализацията на големи обществени проекти, като манипулира търговете за обществени поръчки. Затова има магистрали, чието строителство е започнало преди 40 г. и още са недостроени.
Цялата тази история обяснява защо Сицилия е различна от Италия и има свои дух и начин на живот.
След Втората световна война животът на острова е бил много труден, населението бедно и изхранването е било проблем. В този период всичко, което е цъфтяло и връзвало плод се е използвало за храна – като например цветове от тиква, каперси, плодовете на кактуса фикидиндия. Всичко това сега е екзотика и деликатес. И като става дума за храна има традиционни ястия, които трябва да се опитат в Сицилия – напр. аранчини – това са пържени оризови топки с различен пълнеж, най-често говеждо рагу, друг специалитет е паста ала Норма – постно семпло ядене с пържен патладжан и домати и настъргана рикота. И всякакви варианти на десерта каноли.

Когато се разхождаш из градчетата на Южна Сицилия навсякъде се виждат керамични глави на черен мъж и бяла жена - като статуи, като саксии, като вази, известни като Тесте ди Моро. Те са ръчно изработени и изрисувани, много цветни. Каква е историята:
Легендата разказва, че по време на арабския период в Сицилия живеела красива девойка. Кожата й била с цвят на праскова, а очите й като морето. Порядките били строги и не са й разрешавали да се разхожда сама в града. Излизала е само на терасата и се е грижела за цветята там.
Един ден, арабски младеж яздейки под терасата й, я зърнал и се влюбил в нея от пръв поглед. Решил, че тя ще бъде негова и отишъл веднага при нея да й разкрие любовта си. Девойката останала без думи пред такова трепетно обяснение в любов и откликнала на неговите чувства. Пламнала бурна любов помежду им. Скоро обаче разбрала, че той ще я напусне и в родината му го очакват жена и малки деца. Не искала да се разделя с него, почакала го да заспи и го убила. Отрязала му главата и в нея посадила босилек, който отглеждала на балкона. Красивият арабин останал завинаги с нея, хората завиждали, че босилекът на нейния балкон расте много и започнали да произвеждат саксии във форма на човешка глава. Хилядолетният занаят е защитен от ЮНЕСКО, красивите саксии са от ценна висококачествена керамика и са рисувани на ръка. Този занаят се предава от баща на син.
Има още една легенда:
Сицилианско момиче с благороден произход е започнало тайни отношения с млад арабин. Любовта скоро станала публично достояние и двамата били обезглавени. Главите и на двамата били превърнати във вази и поставени на балкон, за да може всеки да знае за срама от тази любов. Ето защо Тесте ди Моро се правят по двойки.
Другият много характерен керамичен предмет е шишарката от пиния. Тя символизира сплотеното семейство, поставя се за защита, за късмет, за плодородие.