12.05.2025 1631 Автор:
Кристина Пламенова
Още с кацането на летището в Денпасар, топлият тропически въздух ме обгърна като меко одеяло. Бали - тази дестинация, за която толкова бях мечтала, най-после се разкри пред мен с цялата си екзотика и аромати.
Настаних се в уютен хотел в Нуса Дуа. Тишината беше изпълнена с песента на цикади, а в басейна се отразяваха палмите и пурпурното небе на залеза. Още първата вечер опитах местната кухня - наси горенг (пържен ориз със зеленчуци и яйце) и сатай (пилешки шишчета с фъстъчен сос), които ме спечелиха с богатството си на вкусове.
На следващия ден посетих Храма на маймуните - свещено място, където игриви маймуни скачаха по дърветата и опитваха да откраднат всичко, което носиш. След това се отправих към Тирта Емпул - храм с лековити извори, където местните извършват ритуали за пречистване. Потапянето в хладната вода ми донесе странно чувство на спокойствие, сякаш и аз бях част от тази древна култура.
Другото място, което ме остави без дъх, беше Тегалаланг - оризовите тераси. Зеленината беше толкова наситена, че изглеждаше нереална. Разходката между тесните пътеки, с гледка към малките работници, които обработваха земята с боси крака, ме накара да се почувствам смирена пред величието на природата.
Не можех да пропусна и прочутите балийски плажове. В Улувату вълните бяха огромни, идеални за сърфисти, а на Паданг Паданг - малък залив със златист пясък, просто се отпуснах и се насладих на тюркоазените води. Един от най-вълшебните моменти беше залезът при храма Танах Лот, кацнал върху скала сред океана. Слънцето бавно потъваше във водата, а небето се обагряше в оранжево и лилаво.
Водопадът - скритото бижу на Бали
Друго вълшебно кътче което посетих беше водопадът Тегенунган. Разположен сред гъстата зеленина, той се разкри пред мен с невероятната си мощ - водата се спускаше стремглаво надолу, създавайки свежест и лека мъгла във въздуха.
Приближих се внимателно по хлъзгавите камъни и усетих силата на природата, докато водните пръски охлаждаха кожата ми. Не можах да устоя на изкушението и се потопих в естествения басейн под водопада - водата беше прохладна, а усещането - почти магично.
Слушайки звука на падащата вода и гледайки към заобикалящата ме джунгла, осъзнах колко невероятно е това място - диво, но гостоприемно, хаотично, но в същото време хармонично.
Завръщане с душа, пълна със спомени
Последните дни прекарах в релакс - йога, масажи с ароматни масла и разходки из шарените пазари на Семиняк.
Бали не е просто остров - той е приказка, която оживява пред очите ти. От величествените храмове и оризовите тераси до срещата със слоновете и магията на водопадите, това пътуване беше не само приключение, но и духовно преживяване. Тръгнах си от Бали с усещането, че съм оставила част от сърцето си там - сред джунглите, вълните и усмивките на местните хора. И знам, че някой ден ще се върна отново.
#Бали #Туризъм #Пътешествие #Екзотика
Още с кацането на летището в Денпасар, топлият тропически въздух ме обгърна като меко одеяло. Бали - тази дестинация, за която толкова бях мечтала, най-после се разкри пред мен с цялата си екзотика и аромати.Настаних се в уютен хотел в Нуса Дуа. Тишината беше изпълнена с песента на цикади, а в басейна се отразяваха палмите и пурпурното небе на залеза. Още първата вечер опитах местната кухня - наси горенг (пържен ориз със зеленчуци и яйце) и сатай (пилешки шишчета с фъстъчен сос), които ме спечелиха с богатството си на вкусове.
На следващия ден посетих Храма на маймуните - свещено място, където игриви маймуни скачаха по дърветата и опитваха да откраднат всичко, което носиш. След това се отправих към Тирта Емпул - храм с лековити извори, където местните извършват ритуали за пречистване. Потапянето в хладната вода ми донесе странно чувство на спокойствие, сякаш и аз бях част от тази древна култура.
Другото място, което ме остави без дъх, беше Тегалаланг - оризовите тераси. Зеленината беше толкова наситена, че изглеждаше нереална. Разходката между тесните пътеки, с гледка към малките работници, които обработваха земята с боси крака, ме накара да се почувствам смирена пред величието на природата.
Не можех да пропусна и прочутите балийски плажове. В Улувату вълните бяха огромни, идеални за сърфисти, а на Паданг Паданг - малък залив със златист пясък, просто се отпуснах и се насладих на тюркоазените води. Един от най-вълшебните моменти беше залезът при храма Танах Лот, кацнал върху скала сред океана. Слънцето бавно потъваше във водата, а небето се обагряше в оранжево и лилаво.
Водопадът - скритото бижу на Бали
Друго вълшебно кътче което посетих беше водопадът Тегенунган. Разположен сред гъстата зеленина, той се разкри пред мен с невероятната си мощ - водата се спускаше стремглаво надолу, създавайки свежест и лека мъгла във въздуха.
Приближих се внимателно по хлъзгавите камъни и усетих силата на природата, докато водните пръски охлаждаха кожата ми. Не можах да устоя на изкушението и се потопих в естествения басейн под водопада - водата беше прохладна, а усещането - почти магично.
Слушайки звука на падащата вода и гледайки към заобикалящата ме джунгла, осъзнах колко невероятно е това място - диво, но гостоприемно, хаотично, но в същото време хармонично.
Завръщане с душа, пълна със спомени
Последните дни прекарах в релакс - йога, масажи с ароматни масла и разходки из шарените пазари на Семиняк.
Бали не е просто остров - той е приказка, която оживява пред очите ти. От величествените храмове и оризовите тераси до срещата със слоновете и магията на водопадите, това пътуване беше не само приключение, но и духовно преживяване. Тръгнах си от Бали с усещането, че съм оставила част от сърцето си там - сред джунглите, вълните и усмивките на местните хора. И знам, че някой ден ще се върна отново.
Свързани статии
Пътешественици
9 месеца върху лед живеят 27 корабокрушенци, хранят се с тюлени, пингвини и морски растения
В крайна сметка всички са спасени - без нито една жертва
24.06.2025
















