На какво да обърнем внимание, когато настаняваме наш близък в дом за възрастни хора

Настаняването на близък човек в дом за възрастни е едно от най-трудните решения, които едно семейство може да вземе. Често то идва в момент, когато грижите у дома стават непосилни, когато възрастният човек има нужда от специализирана медицинска помощ, или когато социалната изолация и самотата поставят в риск неговото физическо и психическо здраве. В идеалния случай домовете за възрастни хора трябва да осигуряват спокойствие, грижа, сигурност и достойни старини. За съжаление, реалността в България често е различна.

През май и юни 2025 г. българската общественост бе шокирана от серия разкрития за груби нарушения и нечовешко отношение към възрастни хора, настанени в домове, представяни като „грижа за старини“. Един от най-ужасяващите случаи бе този в село Ягода, където възрастни хора, някои от тях трудно подвижни и с деменция, бяха държани в пълна изолация, без адекватна храна, медицински грижи и възможност за контакт с близките си. Свидетелства на роднини и кадри, излъчени в националните медии, показаха хора с посинени крайници, следи от удари и тежка депресия, лишени дори от достъп до тоалетна или чисти дрехи. Домът е работел без лиценз, прикрит като частна квартира, а семействата на пострадалите били подведени, че става въпрос за „сигурно място с 24-часова грижа“.

Скоро след този случай последваха още тревожни разкрития. В Пазарджик бе установен дом, в който възрастни хора бяха настанявани под формата на „наематели“, без да има никакви гаранции за тяхното здраве и безопасност. Нямало персонал с медицинско образование, липсвали санитарни условия, а на обитателите се давали успокоителни, за да не създават „проблеми“. В друг случай, в частен дом в София, роднини сигнализираха, че възрастната им майка е била подмамена да подпише пълномощно, с което управителите започнали да се разпореждат с нейните спестявания.

Общото между тези случаи е не само липсата на човешко отношение, но и добре прикритото юридическо нарушение – вместо социална услуга, хората се водят настанени под наем, с уж доброволен статут, което не задължава управителите да осигурят грижи, а държавата – да осъществява контрол. Това е схема, при която възрастните хора биват превръщани в обекти на експлоатация, а институциите научават за случилото се едва когато е твърде късно. Най-страшното е, че тези истории не са изолирани случаи, а част от по-широка порочна практика, в която недостигът на легитимни социални услуги и липсата на достатъчен контрол създават удобна ниша за злоупотреби.
 
 
Защо „настаняване като наемател“ не е правилно и какво крие тази практика
Често, когато даден обект не може (или не желае) да отговори на законовите изисквания за лицензирана социална услуга, той започва да предлага „услуга за настаняване“ – под формата на квартира, хотелска стая или апартамент под наем. Така хората се настаняват със споразумение, подобно на наемателски договор, а не като получатели на социална услуга.
Но защо това е опасно?

• Няма контрол от държавата – Агенцията за социално подпомагане не може да прави проверки, защото формално не става въпрос за „дом“.
• Няма задължение за грижа – Тъй като договорът е за наем, персоналът няма правна отговорност да оказва помощ, грижа или медицинска услуга.
• Няма гарантирани права за възрастните хора – При липса на договор за социална услуга, възрастният човек няма достъп до механизми за защита на правата си.
• Риск от злоупотреби с имущество и документи – Без институционален надзор, наемодателят има възможност да изнудва, контролира или дори да присвоява пари и имущество.

Това е псевдолегална схема, която заобикаля социалното законодателство, а в центъра на всичко стои беззащитният възрастен човек.
 
Какъв лиценз и какви документи трябва да има един истински дом за възрастни
1. Лиценз за предоставяне на социална услуга
Всеки легитимен дом за възрастни хора в България трябва да има:

• Лиценз от Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ)
• Домът трябва да бъде вписан в Националния регистър на социалните услуги
• Лицензът удостоверява, че:
  • Помещенията отговарят на санитарно-хигиенни изисквания
  • Има квалифициран персонал – медицински и социални работници
  • Домът има план за индивидуална грижа
  • Има система за подаване и разглеждане на жалби

Лицензът е задължителен за всяка форма на резидентна грижа – т.е. когато човек живее и получава грижа на едно и също място.

2. Договор за социална услуга
Семейството и/или възрастният човек трябва да подпишат договор със следните елементи:

• Данни на доставчика (фирма, сдружение, община)
• Вид на предоставяната услуга (напр. "Резидентна грижа за лица над 65 г.")
• Условия на ползване – храна, помощ, медицинско обслужване
• Такси и срокове на плащане
• Права и задължения на страните
• Условия за прекратяване
• Контакти за сигнали, жалби и извънредни ситуации

Важно е да се знае, че дом без такъв договор работи извън закона, дори ако изглежда „подреден“ отвън.
3. Допълнителни документи и условия

• Удостоверение от РЗИ, че сградата е подходяща
• План за действие при бедствия, епидемии и кризи
• Застраховка „Професионална отговорност“ за доставчика
• Данни за квалификацията на персонала

 
Какво можем да направим като семейство и общество

1. Да изискваме лицензи и договори – Никога не приемайте обяснения от рода на „нямаме лиценз, но сме частна инициатива“ или „не сме дом, а наематели сме“.
2. Да подаваме сигнали – Към АСП, РЗИ, прокуратурата при съмнения за злоупотреби.
3. Да настояваме за по-строг контрол – Включително случайни проверки, публичен регистър на затворени домове и „черен списък“.

 
Възрастните хора са хората, които са градили тази страна – работили са, отгледали са поколения, плащали са данъци и са обичали. Последното, което заслужават, е да бъдат изолирани, измъчвани или третирани като товар. Домовете за възрастни хора могат да бъдат решение – но само когато са регламентирани, контролирани и хуманни. Нашата отговорност като деца, роднини, граждани и общество е да не допускаме превръщането на старостта в ад.