Пътешествието ни до Занзибар - приключение, което няма да забравим

Всичко започна съвсем спонтанно. Няколко приятели дойдоха при нас с предложението:
“Имаме супер готина оферта! Искате ли да ходим на почивка в Занзибар?”
Идеята ми се стори страхотна. Попитах мъжа ми дали иска да отидем, а той отвърна:
“Супер, добре звучи!”
Без много мислене тръгнахме – три семейства, много ентусиазъм и широка усмивка.
Още на летището обаче приключението започна. Оказа се, че двама души от нашата компания са с изтичащи паспорти. Имаха само два часа до полета! Със светкавична скорост отидоха до паспортната служба на „Мария Луиза“. Чудо на чудесата – успяха да извадят нови паспорти, авиокомпанията задържа самолета и в крайна сметка всички се качихме на борда. Заминахме за Занзибар!

Пристигайки там, бързо влязох в ролята на „грижовна половинка“ – започнах да давам инструкции на мъжа ми:
• да не пие вода от чешмата,
• да не се ръкува с местни,
• да мие ръцете си непрекъснато,
• да носи дезинфектант,
• да се пръска постоянно с репелент против комари.
Обясних му за различните тропически болести и споменах за ваксините, които не си бяхме направили. Той ме изгледа ядосано и каза:
“Ти къде ме доведе? Аз просто се съгласих на почивка без да знам къде!”
И така започна нашето африканско приключение.
На втория ден имахме уговорка с местен гид за няколко екскурзии. Отиваме на рецепцията и виждаме човек, който маха към нас от една кола. Питаме:
“Ти ли си Джейк?”
Той – усмихнат – отговаря:
“Да, да, аз съм Джейк, качвайте се!”
Ние се качваме без много въпроси. Докато шофираме, той започва да ни пита накъде сме тръгнали. Оказа се, че той изобщо не е Джейк. Просто беше решил да ни измами и да ни вземе на някаква своя “екскурзия”.

В крайна сметка ни отведе на сафари с делфини - не това, което си представяхме от телевизията, а истинско плуване с диви делфини в открития океан! Пътувахме с малка самоделна лодка, карана от две местни момчета на около 15-16 години. Лодката се пълнеше с вода, едното момче вадеше водата с кофа, а другото управляваше.
Щом видехме делфин, момчетата ни подканваха с викове:
“Джъмп, джъмп, джъмп!”
И ние скачахме в океана и плувахме до дивите делфини.
И въпреки това първоначално объркано приключение, се оказа, че местните хора в Занзибар са изключително любезни и сърдечни. Предложиха ни да караме моторчета срещу скромна сума - макар че моторчетата въобще не бяха от лицензирана фирма за наем на скутери. Просто местни момчета ни предоставиха собствените си скутери, с които карахме направо по плажа. Беше истинско приключение!
Все пак бих посъветвала бъдещите пътешественици да ограничат малко подобни импровизации - все пак това е Африка и има своите опасности.
Научихме също, че плажовете и големите хотели се пазят от местно племе, което осигурява спокойствието на туристите и не позволява на по-бедните местни жители да досаждат.
На плажа се продаваха много красиви сувенири. Аз исках да си купя пепелник, направен от пясък. Но понеже местните не разбираха добре английски, опитах се с жестове да обясня какво искам. В крайна сметка те ме разбраха, че искам да купя марихуана! След известни обяснения и смешни ситуации, успяхме да се разберем - и си тръгнах с един прекрасен пясъчен пепелник.

В следващите дни посетихме и местния пазар - цветен и оживен, особено частта с подправките. За разлика от нея, рибният пазар не е за хора със слаби сърца - силен аромат на риба, голяма жега и неособено добра хигиена.
Посетихме и известния Prison Island, където видяхме гигантските костенурки - мястото беше красиво, добре поддържано и наистина специално. Имахме възможност да ги храним, да се снимаме с тях и да се насладим на уникалната атмосфера.
Един от любимите ми спомени е обядът на самотен малък остров край Занзибар. Там ловихме морски звезди (разбира се, връщахме ги обратно във водата), шнорхелувахме и се наслаждавахме на кристално чистото море. Обядвахме прясно уловени лобстери, въпреки обичайните предупреждения да внимаваме с местната храна - за щастие, нямахме никакви проблеми.
Бих препоръчала на всеки, който планира подобно пътешествие, да се подготви добре - силен препарат против комари е задължителен! А също така е добра идея да се направи курс с пробиотици поне седмица-две преди заминаване, за да избегнете стомашни проблеми.