Самия град Агридженто не впечатлява с нищо, но в близост до него се намира Долината на храмовете (Valle dei Templi). Разположен е на хълм и затова е странно да се нарича долина. Някога тук е бил древния гръцки град Акрагас с над 200 000 жители, за който гръцкият поет Пиндар пише: “Това е най-красивият град, който хората могат да изградят”. През 406 г. пр.н.е. градът е унищожен от картагенците, за да започне отново изграждането му през 3 век пр.н.е. През римския период са построени нови обществени сгради и храмове и вече е носел името Агригентум. В арабския период много от камъните на древните храмове са използвани за изграждането на новия град Агридженто.
Долината на храмовете, разположен на 1300 хектара е един от най-големите археологически обекти в света. От 1997 г. е в списъка на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство и включва останките от 7 древногръцки храма от 5 век пр.н.е. Това е един от най-значимите и най-посещаваните от туристите исторически обекти в Сицилия. Както при повечето храмове в Агридженто, не е възможно да се знае на кое божество е бил посветени. В пътеводителите могат да бъдат срещнати веднъж с имената на гръцките богове, друг път с имената на римските богове. Аз приемам да не изпадам в такива детайли и да се отдам на гледката.
Входът е 13 евро, като няма отстъпки за групи. Има възможност за вечерни посещения на храмовете, когато са красиво осветени.
Нашата обиколка започна от източната страна - най-високата част от хълма. Първия храм, който посещаваме е храма на Юнона (Хера в други източници). Той е бил опожарен при нашествието на картагенците. Днешният му вид се дължи на упорита реставрация започнала още от римляните. Много от колоните са изправени и възстановени.
По продължението на главната улица се намира Храма на Конкордията (Храма на хармонията). Той се нарежда сред най-запазените гръцки храмове в света. Дължи традиционното си име на латински надпис от средата на 1 век с посвещение към „Concordia degli Agrigentini“. Божеството, на което първоначално е бил посветен храмът, обаче все още е неизвестно поради липсата на археологически доказателства.
Според преданието храмът е превърнат в християнска църква около края на 6 век, когато Григорий, епископ на Агридженто, освещава древния храм на Светите апостоли Петър и Павел.
Храмът на Херкулес (Херакъл за гърците) е най-старият от дорийските храмове в Агридженто и е построен около края на 6 век пр.н.е.
Специално внимание е отделено на озеленяването - Рожковите дървета, Средиземноморските храсти с миртите, палми-джуджета и гигантските маслинови дървета „Сарацин“, над 300 вида бадемови дървета, а градината на вила Ауреа радва окото с различни екзотични растения. Всичко това се смесва с монументалните останки от храмовете.
За наш късмет във вила Ауреа за пет месеца гостува изложба с картината на Леонардо да Винчи - Мадоната на скалите. Ние хванахме последния ден от гостуването й. „Мадоната на скалите“ е първата картина, нарисувана от Леонардо след пристигането му в Милано. Според някои творбата е израз на непорочното зачатие, докато други са на мнение, че пресъздава момента, в който бебето Христос се среща за пръв път със Свети Йоан Кръстител.
Две други версии на картината се пазят в парижкия „Лувър“ и лондонската национална галерия.
В целия този природен и исторически парк има едно кътче, където са поставени паметни плочи хората дали живота си в борбата с мафията. Тук водят децата, за да провеждат своите уроци, като им разказват за борбата срещу мафията и за да ги възпитават като честни и отговорни граждани. В Сицилия се провеждат специални уроци и програми в училищата за борбата срещу мафията и са избрали този исторически парк да бъде едно от местата, където да го правят.
Не можахме да обходим цялата долина. Тук цял ден няма да стигне, за да се обиколи навсякъде. Показаха ни най-значимите обекти и запалиха любопитството и желанието ни пак да се върнем.
Тръгвайки си от Агридженто посещаваме Скала дей турки. Това е природно образувание - бяла варовикова скала, която блести на слънцето, естествено образувани в скалите стълбище и площадки, които се спускат към морето. Спираме на панорамна площадка. Повече думи не да нужни, всичко останало оставяме на сетивата.
