Кога започнаха протестите?
-
ICE провеждат мащабни операции в Лос Анджелис (включително в район „Fashion District“, сериал Home Depot и складове), арестувайки над 100 души на 6 юни.
-
Протестите бързо прерастват в улични сблъсъци: демонстранти хвърлят бетонни блокове, полицията използва сълзотворен газ, светлинни гранати и гумени куршуми .
-
Вечерта LAPD обявява незаконно събиране, около 200 души остават, над 27 души са арестувани, полиция и медии са ранени
7–8 юни – ескалация и Национална гвардия
-
Протестите продължават в Деня на Франк Паис (7 юни), път Лос Анджелис изпада в хаос – бул. 101 е блокиран, коли са подпалени (включително автономни Waymo), имаше опити за обири .
-
Президент Тръмп обявява изпращане на до 2 000 националногвардейци, без съгласие на губернатора – първа подобна акция от 1965 г. насам
-
300 гвардейци пристигат още на 8 юни; допълнителни 500 морски пехотинци са в готовност .
-
В нощта срещу 9 юни: сблъсъци, пожарникарство, използване на сълзотворен газ; множество ранени полицаи; общо над 56 арестувани в града и 60 в Сан Франциско people.com.
-
Австралийска журналистка получава разбит кадър от гумен куршум по време на предаване на живо
Основни участници
Федерална власт
-
Президент Тръмп: обявява протестите „инсурективни“, настоява за военен отговор и използва репресивната риторика „If they spit, we will hit“
-
Министерство на отбраната: 2 000 националногвардейци и 500 морски пехотинци нащрек .
Щатски и местни власти
-
Гавин Нюсъм (губернатор на Калифорния): дълбоко против федералната намеса, планира съдебен иск за нарушение на държавния суверенитет; определя ситуацията като „провокация от федерацията“ .
-
Карън Бас (кмет на ЛА): осъжда военните действия, предупреждава, че щатските сили достатъчно могат да овладеят обстановката .
-
LAPD шеф Джим Маكدонъл: признава, че полицията е „подлежаща на претоварване“ конкурентените силови действия на улицата .
Протестиращи
-
Демонстранти – значителна част са активисти против имиграционните мерки и ICE-арести, някои са жители с мексикански корени. Носеха мексикански знамена. Срещу тях – масови арести и реакции на полицията .
-
Насилие: хвърляне на обекти, подпалване на коли (вкл. Waymo), събаряне на пътна инфраструктура .
Правни и политически измерения -
Държавен суверенитет: Нюсъм обвини Тръмп, че нарушава държавните правомощия, не е консултиран и сякаш „интервенцията е политически произведена“ .
-
Профил на арестуваните: около 118 ареста в ранните дни, от тях 42 мексиканци; част са задържани на работните си места .
-
Граждански права и медии: журналисти (вкл. чуждестранни) наранявани по време на протестите, засилени притеснения за свободата на словото .
Международни реакции -
Мексиканският президент Шейнбаум осъжда насилието и приканва към мирни действия, посочва 42 задържани мексикански граждани .
-
Международен и национален резонанс: Вицепрезидент Харис, лидерът на опозицията Дж. Джефрис и други демократи призовават за прекратяване на военното присъствие .
Щам и последствия -
Опасност от ескалация: Нюсъм и Бас предупреждават, че военният отговор само ще засили напрежението.
-
Рискове за правата: Използване на федерални войски без държавно съгласие отваря врати за възраждане на Insurrection Act.
-
Предстоящи действия: Нюсъм готви дело, Доналд Тръмп засилва реториката, медиите разследват свободата за отразяване.
Подсъздаден контекст
Тези събития се вписват в по-широкия контекст на:
-
2020 г. граждански бунтове – лично Националната гвардия бе използвана против бунтове, свързани с Black Lives Matter (пример: Уотс, 1992 – хиляди арести) .
-
Продължаващо напрежение около имиграционна политика и федерално–щатско съперничество – белязани от операции на ICE и засилени лимити около границата
-
Събитията в ЛА започват като реакция на имиграционни операции и бързо ескалират до мащабни насилия и арести.
-
Федералната интервенция с военен компонент (National Guard + Marines) е безпрецедентна и предизвиква конституционни и политически противоречия.
-
Градът и щатът отговарят с критика, съдебни действия и търсене на алтернативни решения без ескалация.
-
Международната общност предупреждава за спазване на международни правни норми и правата на задържаните.








