Индианският и Първонационният туризъм преживява бум в Северна Америка, а част от движещата сила зад тази тенденция е превръщането на древни пътеки в съвременни маршрути за колоездене, пешеходен туризъм и рафтинг.
През май 1877 г. местният лидер вожд Стоящата мечка и племето понка, които се противопоставят на преселването си в „индианска територия“ в днешна Оклахома, са принудително изведени дотам под конвой на американската кавалерия – на 500 мили от родните им земи в Небраска. Когато пристигат, вече е твърде късно за засяване на култури и племето е изправено пред тежка зима. В резултат една трета от понка умират (включително синът и дъщерята на Стоящата мечка), а почти всички оцелели са болни или трайно увредени.
Стоящата мечка се връща в Небраска, за да изпълни последното желание на сина си и да го погребе там, но скоро е арестуван заради напускане на новоопределения резерват на понка. В историческия процес от 1879 г. вождът убедително доказва пред съдията, че въпреки твърденията на правителството на САЩ, че не е нито американски гражданин, нито „личност“, коренните американци имат право на същите права като останалите американци. Той е освободен.
Спирайки в малкия град Беатрис в югоизточна Небраска, застанах на пътеката „Вожд Стоящата мечка“ – 22-милиев варовиков маршрут, който следва извивките на река Биг Блу. Пътеката проследява древни ловни и търговски пътища на коренните американци и отбелязва началото на маршрута, по който по-късно понка са принудително отведени от родните си земи. Гледайки дърветата и земеделските площи, се опитах да си представя тежестта на тяхното пътуване.
Историята на понка подчертава една сурова, но често пренебрегвана истина – много от пътеките, по които днес вървим пеша или караме колело в САЩ, първоначално са прокарани от местни ловци и търговци преди векове. Когато земите им са отнети, федералните и щатските власти превръщат част от тези пътища в шосета и железопътни линии. (Маршрутът на „Пътя на сълзите“ на понка например по-късно става част от железопътната линия Union Pacific, която днес вече не функционира.)
През последните години обаче племена, щати и организации като Rails-to-Trails Conservancy превръщат тези местни пътеки в модерни маршрути за колоездене и пешеходен туризъм, вдъхвайки им нов живот. Създавайки все повече възможности за „бавен туризъм“ – като ходене пеша, колоездене и гребане – върху свои земи или в райони, силно свързани с местната история, племената постепенно си възвръщат своите наследствени пространства.
„Всички тези пътеки са съществували и преди, и повечето маршрути за бавен туризъм, които хората използват днес в индианските територии, са били наши пътища, където и да отидете“, казва Джуди гайашкибос, изпълнителен директор на Комисията по индианските въпроси на Небраска и член на племето понка. Тя обяснява, че собствеността върху пътеката „Вожд Стоящата мечка“ вече принадлежи на понка, а образователни информационни табла по маршрута разказват тяхната история. Гайашкибос се надява да привлече пътешественици „да дойдат, да чуят нови истории, да забавят ритъма на живота си и да се свържат със земята“.
Индианският туризъм расте в цяла Северна Америка. В Канада той генерира приблизително 3,7 млрд. канадски долара годишни приходи, а в САЩ местният туризъм е индустрия за 15,7 млрд. долара. Племената все по-често използват най-силните си активи, за да подхранват тази тенденция: своите хора и земи.
В щата Вашингтон почти завършената 135-милиева пътека Olympic Discovery Trail вече се превръща в една от най-големите немоторизирани туристически атракции на щата. Простираща се от Пюджет Саунд до Тихия океан, тя предлага на бегачи, колоездачи и туристи спиращи дъха гледки към заснежените върхове на Олимпийския полуостров, умерените дъждовни гори и ледниковите езера. Изградена върху вече несъществуваща железопътна линия, първоначално това е била пешеходна пътека, свързваща различни племенни селища. Едно от тези племена е Jamestown S’Klallam.
Днес маршрутът преминава през северния кампус на племенното управление Jamestown S’Klallam и край тяхното казино 7 Cedars, с образователни табели по пътя, както и покрай Галерията за индианско изкуство, където се продават творби на местни художници, книги и подаръци. Той минава и край племенната библиотека Jamestown S’Klallam, в която се съхраняват книги на автори от коренното население и която служи като културен ресурс за членове на племето и посетители.
„Вътре в библиотеката създаваме изложбено пространство, което дава възможност на племето да разкаже своята история от собствената си гледна точка, с фокус върху племенните приоритети, а не върху нечий чужд разказ“, казва Люк Стронг-Цветич, директор по планиране на Jamestown S’Klallam.
Племето успешно почиства и замърсени земи и възстановява местообитанията на сьомгата по протежение на маршрута. „Новоразширеният природен център на река Дъндженес е нашата коронна перла“, казва Стронг-Цветич. „Това е образователен посетителски център за водосбора на Дъндженес“ – реката на племето и основно местообитание на сьомгата. Гостите могат да научат повече за опазването на природата и значението на този водосбор, от който племето зависи от хилядолетия.
В Айдахо племето Кьор д’Ален също използва бавния туризъм, за да си върне земите и историята.
Някога наследствената им територия е обхващала пет милиона акра – от Спокейн, щата Вашингтон, през северната част на Айдахо до Монтана. Но пристигането на заселници през 1883 г. и последвалият Закон за разпределение на земите от 1909 г. ги оставят с едва 345 000 акра, а многобройните им ловни и търговски маршрути се превръщат в коридори за междущатски пътища като I-90 или железопътната линия Washington & Idaho Railroad.
След като железопътната линия Washington & Idaho Railroad прекратява дейността си, е създадена около 72-милиева асфалтирана велосипедна пътека – Trail of the Coeur d’Alenes. Тя пресича северната част на Айдахо, като племето управлява 15 мили от маршрута. Днес хотелският комплекс Coeur d’Alene Casino Resort използва пътеката като част от своята програма за културен туризъм, предлагайки всичко – от водени пешеходни турове по наследствени маршрути до племенни турове с кану и каяк по езерото Чатколет и организирани колоездачни обиколки по Trail of the Coeur d’Alenes (велосипеди се предоставят на гостите).
„Нямаме културен център“, казва Васана Макгоуън, която ръководи културния туризъм в казиното. „Затова какво правим? Използваме земите. Използваме резервата, на който се намираме.“
В югозападната част на САЩ много пътешественици познават Националния парк Гранд Каньон, но на четири часа път на запад се намира Grand Canyon West, разположен в резервата на племето хуалапаи. Посетителите ще открият същия спиращо дъха дълбок каньон с меките му оранжеви и розови оттенъци, но и впечатляващия Skywalk – стъклен мост с форма на подкова, собственост и управляван от хуалапаи, който се простира на около 21 метра над ръба на каньона.
В Grand Canyon West гостите могат да изследват близките пешеходни пътеки, да се спуснат по зиплайн на 150 метра над дъното на страничен каньон и да се срещнат с културни посланици, които разказват за културата и историята на хуалапаи. Приложение също позволява на посетителите да научат повече самостоятелно чрез видеа, интервюта, снимки и карти.
„Туристите, които идват в Grand Canyon West, знаят много малко за народа хуалапаи и за земята, върху която стъпват“, казва Лорета Джаксън-Кели, ръководител на отдела за посланици в Grand Canyon West. „Като посланици ние сме тези, които предават тази история и културата на хуалапаи.“
Но истинският централен елемент на туристическите предложения на хуалапаи е друг вид пътека – река Колорадо.
