В Темпи, Аризона, кварталът Culdesac преосмисля американските градове като пространства за хора, а не за автомобили – и кани пътешествениците да открият неговите площади, алеи и вдъхновен от Средиземноморието дизайн.
Когато Шерил Мърдок върви към апартамента си в Culdesac – първия модерен квартал без автомобили в САЩ, изграден от нулата – тя се чувства сякаш е пренесена на средиземноморски остров. Щом навлезе в централния площад, който служи като обща „дневна“ на открито, шумът от трафика затихва и е заменен от звън на чаши, приглушените разговори и тупването на играта корнхол. Тя се разхожда по тесни пътеки между ниски бели сгради, опасани с гирлянди от лампички, минавайки покрай цветни стенописи и ярка магента бугенвилия. Макар да се намира в Аризона, Мърдок казва: „Все едно си в Гърция“.
Архитектът Даниел Паролек наистина е имал предвид Средиземноморието, когато е проектирал Culdesac, макар че вдъхновението му идва повече от пътуванията из хълмистите градчета и крайбрежните села на Италия и Франция. Пътешествениците и местните обичат такива места, казва Паролек, защото „те са изградени преди автомобила и са проектирани така, че да обслужват хората“. Тогава защо, пита той, хората трябва да пътуват на почивка до подобни дестинации, вместо да живеят в тях?
Отговорът е, че обществата са сключили фаустовска сделка с автомобила. Когато градоустройството започва да се съобразява повече с нуждите на колите, отколкото с тези на хората, градовете се разрастват в огромни системи от задръстен асфалт, които изсипват самотни пътуващи в задушаващо еднообразни предградия. Автомобилно-центрираният дизайн допринася за това мегаполисите да станат по-замърсени, по-социално изолиращи, по-малко устойчиви и непоносимо горещи.
Но общественото съзнание започва да се променя. Изследванията показват, че пешеходните градове правят хората по-щастливи, по-малко самотни, по-доволни от живота и по-здрави физически. По света набират сила движения за устойчиво градско развитие, бавно пътуване и 15-минутни (или по-малки) градове – като Нордхавн в Копенхаген и „суперблоковете“ в Барселона. За пътешествениците разходката из магазините, ресторантите и откритите пазари на Culdesac предлага поглед към бъдеще, в което градовете отново са създадени за хората, а не за трафика.
Culdesac е особено смел експеримент заради неочакваното си местоположение – Темпи, предградие в по-голямата агломерация на Финикс, Аризона. Този разпрострян метрополис страда от неадекватна система на обществен транспорт, което означава, че жителите на практика се нуждаят от автомобил, за да се придвижват. Затова, когато първите жители на Culdesac се нанасят през 2023 г., много скептици се питат как квартал, който не допуска частни автомобили, би могъл да оцелее на толкова зависимо от колите място.
Ключът е да бъдеш „без автомобили, но богат на мобилност“, казва Паролек. Кварталът от 17 акра със смесено предназначение разполага с ресторанти, магазини, корейски минимаркет, лекарски кабинет, парк за кучета, басейн, фитнес и споделено работно пространство – което означава, че местните са само на крачки от множество удобства.
За посетителите леката железница спира точно отвън, свързвайки квартала с центъра на Финикс и летището. Самоуправляващи се електрически роботаксита Waymo превозват хората на по-далечни разстояния, а Archer’s Bikes отдава електрически велосипеди под наем за разходки около езерото Tempe Town или Ботаническата градина на пустинята.
Именно желанието да намали въглеродния си отпечатък, живеейки с по-малка зависимост от автомобил, вдъхновява Мърдок да се премести в Culdesac, докато прави постдокторската си специализация по устойчивост на океаните в Държавния университет на Аризона (ASU). Леката железница я отвежда до работа в ASU за 10 минути и до супермаркетите за приблизително същото време. Тя може да се придвижва с електровелосипеда си из Темпи, определен като общност с „златно ниво“ за велосипедисти. Ако трябва да отиде по-далеч, наема един от малкото споделени електромобили на Culdesac срещу 5 долара на час. „Животът в Culdesac ме научи, че много повече харесвам концепцията за 15-минутния град“, казва тя. „Не искам да се налага да сядам в колата за всяко нещо.“
Според ООН преминаването от автомобили към обществен транспорт, колоездене и ходене пеша може да намали индивидуалните въглеродни емисии с 2,2 до 3,6 тона годишно. Това означава, че когато Culdesac бъде напълно завършен след няколко години – с около 760 жилищни единици и 1 000 жители – общността може да предотвратява отделянето на приблизително 3 000 тона парникови газове в атмосферата всяка година.
Кварталът е проектиран и така, че да смекчава жегата и да ограничава нуждата от климатизация – нещо изключително важно в град, който миналата година е преживял 143 дни с температури от 38°C и повече. За да направят Culdesac по-хладен, Паролек и екипът му от Opticos Design се вдъхновяват от огрените от слънце места като Италия, Гърция и Мексико. Те боядисват стените и покривите на сградите в бяло – също като в градчетата на Миконос. Белият цвят отразява слънцето много по-добре от типичните за Финикс пясъчни тонове и помага да се намали ефектът на градския топлинен остров.
Тъй като не е необходимо пространство за движение и паркиране на автомобили, архитектите могат да приложат и друга класическа стратегия за охлаждане, характерна за средиземноморските градове – сградите да бъдат разположени близо една до друга. В резултат те почти постоянно се засенчват взаимно, както и настланите или земни „пасеос“ (от испански – пешеходни алеи), които ги свързват. Тези тесни алеи действат и като фунии, които насочват въздушните течения. По същия начин всички апартаменти имат прозорци от двете страни, което позволява напречно проветряване.
Сянката, въздушният поток, подходящото за пустинята озеленяване и липсата на асфалт създават микроклимат. В резултат през 2023 г. изследователи от Харвардския университет установяват, че температурата на повърхността в рамките на Culdesac е с 17–22°C по-ниска от тази на настилките в околните райони.
Culdesac поддържа и оживен уличен живот. Тук работят около 21 малки бизнеса, включително мексикански ресторант, номиниран за наградата „Джеймс Биърд“, ателиета за керамика и свещи тип „направи си сам“, велосипедeн магазин и бутик за устойчиво облекло. Някои от собствениците живеят в Culdesac, а специални зониращи правила позволяват на жителите да развиват бизнес от апартаментите си – истински бонус за прохождащи предприемачи. В дните на пазара жива музика се носи из алеите, докато посетителите разглеждат ръчно изработена керамика и похапват синьо-царевични кроасани, вдъхновени от кухнята на навахо, от пекарна ReddHouse.
„Щом махнеш колите“, казва Паролек, „се откриват толкова повече възможности за създаване на жива, процъфтяваща общност.“
