Largo di Torre Argentina е едно от най-наситените с история и символика места в Рим, където на малка площ се преплитат политика, религия, предателство и легенди.
Мястото е известно най-вече като сцената на убийството на Юлий Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е. Цезар е намушкан от група сенатори, водени от Брут и Касий, в сградата на Курията на Помпей, която се е намирала именно тук. Иронията е, че той не е убит в Сената, а в театрален комплекс – пространство, посветено на изкуството, което се превръща в сцена на едно от най-решаващите политически престъпления в историята.
Археологическият комплекс разкрива четири републикански храма от III–II век пр.н.е., обозначени днес с буквите A, B, C и D. Те са посветени на различни божества, сред които Фортуна, Фериония и Ларите, и свидетелстват за дълбоко езическия характер на района. Храм B е особено забележителен, защото в него е открита колосална статуя на богинята Фортуна, част от която се съхранява днес в музеите на Капитолия.
Курията на Помпей, където е убит Цезар, е била част от огромния комплекс, изграден от Помпей Велики. След убийството Сенатът обявява мястото за прокълнато и то е зазидано, за да бъде изтрито от публичния живот – акт, който допълнително засилва мистичния ореол около него. Мнозина вярват, че това „запечатване“ е било опит да се усмири гнева на боговете и духа на убития диктатор.
През Средновековието районът е застроен с кули и жилищни сгради, а името „Argentina“ идва от кулата Torre Argentina, принадлежала на духовник от Страсбург, известен в латинските документи като Argentoratum. Руините, които виждаме днес, са разкрити едва през 20-те години на XX век по време на мащабни градски разчиствания.
Съвременният Largo di Torre Argentina е прочут и като убежище за римски котки, които живеят сред храмовете и са се превърнали в неофициални пазители на мястото. Това създава странен контраст между живот и смърт, древност и настояще, който допринася за особеното усещане на площада.
Мястото често се описва като едно от „енергийно натоварените“ пространства в Рим. Дали заради наслагването на езически култове, политическо насилие и векове забрава, или просто заради силата на историята, много посетители споделят чувство на напрежение и необяснима тишина, дори в оживения градски център.
