По брега на Албания – Средиземноморие без тълпи

Средиземноморието отдавна не е тайна – пълно е с шумни курорти, резервирани чадъри и туристи на опашка за залез. Но има едно място, където морето още диша спокойно, пясъкът не е покрит с хавлии, а цените не ти напомнят за Лазурния бряг. Това място е Албания – все още недооценена, но пълна с изненади, особено по своето Йонийско и Адриатическо крайбрежие.

Пътуването започва от Саранда – оживен, но непретенциозен морски град, само на хвърлей от гръцкия остров Корфу. Тук плажовете са каменисти, но кристално чисти, рибата – прясна, а залезът – спектакъл. Близо до Саранда се намира Ксамил – с тюркоазени води и миниатюрни островчета, до които можеш да доплуваш. Място, което напомня на Карибите, но без пластмасовия лукс.

Над града се издига Бутринт – древен град, наследство от гърци, римляни и византийци. Археологията тук не е музейна, а жива – между гори и езера, с гледки, които спират дъха. Комбинацията от природа и история е навсякъде – не се натрапва, а просто е част от пейзажа.

По т.нар. Албанска ривиера, пътят вие между морето и планините. Малките селища като Химара, Дерми и Вуно се редуват с диви плажове, на които може да си сам, с книга и вълни. Тук няма гранд хотели, а малки семейни къщи и къмпинги с гледки, които струват повече от звезди по фасадата.

В Дерми, музика се носи от плажни барове, но духът е лек и непринуден. В Порто Палермо, крепостта на Али паша се оглежда в морето – място, което съчетава военна история и романтика. А ако се качиш по-нагоре, ще откриеш планински селца, където времето върви по-бавно, кафето се пие дълго и разговорите са винаги с отворени врати.

Кулинарията е още един скрит коз. Смесица от балкански, гръцки и средиземноморски вкусове: печен сафрид, домашно кисело мляко, прясно изпечен хляб и масло от дива мащерка. Всичко просто, истинско, без излишна украса – като самата Албания.

На север, край Вльора и Шкодра, брегът се променя – повече пясък, повече лагуни, повече птици. Тук Адриатика доминира, но морето остава все така чисто, а хората – приветливи, с желание да споделят.

По брега на Албания няма лъскави фасади, но има автентичност. Няма безкрайни редици с туристи, но има природа, която не е претъпкана, и култура, която не се преструва. Това е Средиземноморието, както е било преди десетилетия – истинско, достъпно и лично. И точно затова си заслужава да го откриеш сега.