„Скритите водопади на Косово“ е една от онези дестинации, за които малко хора знаят, но веднъж открити, оставят незабравим спомен.
Има места, които не фигурират в туристическите брошури. Места, за които разбираш от дума на приятел или стар планинар, казал с приглушен глас: „Отиди там, ще запомниш за цял живот.“ Така започна и моето приключение към Скритите водопади на Косово — не държавата, а китното родопско село Косово в Южна България.
Разположено на около 6 километра от Нареченски бани и на около 30 километра от Асеновград, селото е истински архитектурен резерват, запазил духа на Българското възраждане с автентични каменни къщи, тесни калдъръмени улички и планинска тишина, която те прегръща още с пристигането.
Пътят до село Косово
Потеглихме от Пловдив в ранна есенна сутрин, когато слънцето едва пробиваше през мъглата над Родопите. След около 50 километра плавно изкачване, от Асеновград през Нареченски бани, по тесен и криволичещ път, се озовахме пред входа на село Косово.
Веднага усещаш, че тук времето е спряло. Старите родопски къщи с каменни покриви и чардаци сякаш пазят спомени от преди столетия. Местните хора са малко — едва няколко постоянни жители, останали сред планината.
Към водопадите — началото на пътеката
След кратка разходка из селото и ароматно кафе на верандата на къща за гости „Александрови къщи“, попитахме собственика за водопадите. Усмихна се и ни показа тясна пътека, започваща от края на селото, покрай малка чешма с ледено студена вода.
Няма официални табели или маркировка. Ориентирахме се по препоръките на местните и следвайки шумоленето на водата.
По пътя през Родопската гора
Пътеката се вие през гъста букова и смесена гора. Влажен мъх покрива камъни и дървета. Тук-там проблясват струйки светлина, прорязващи короните. Минахме покрай стари овчарници, изоставени постройки и няколко дървени мостчета.
След около 20-30 минути ходене, започва да се чува характерното ромолене на падаща вода. Малко след това пред нас се откри първият водопад — около 6-метров, спускащ се по каменни зъбери, обрасли с мъх и папрати.
Скритите водопади
Мястото е магично. Водата се спуска на няколко нива, образувайки малки басейни и вирчета, в които се отразява небето и горските сенки.
Най-големият от водопадите е около 12 метра висок, водната струя пада на тънка пелена, а около него въздухът е наситен с прохлада и свежест. Наоколо — никой. Само ние, водата и гората.
Пътеката продължава и води до още няколко по-малки водопада, всеки от които сякаш пази своя тайна. По каменистия бряг открихме стари, иззидани от камък корита и останки от воденици.
В седловината между два водопада седнахме върху паднало дърво. Усещането да си сам сред такава природна мощ е несравнимо. Само ромон на вода, шум на листа и тук-там някоя пъстра пеперуда.
Мястото няма имена, няма табели. Всичко е такова, каквото природата го е създала — без бетон, без човешка намеса, без излишна суета.
Фото съвети
-
Най-добра светлина има сутрин до 11:00 и след 16:00 часа, когато слънцето не пада директно върху водопадите.
-
Препоръчително е да се носят водоустойчиви обувки, защото на места пътеката е влажна и хлъзгава.
-
Задължително си вземи външна батерия — ще снимаш много.
Как се стига до там? -
От Асеновград — посока Нареченски бани (30 км), преди тях се отбиваш за село Косово.
-
От Пловдив — около 55 км, по хубав асфалтов път, последните 2-3 км до селото са по тесен планински път.
-
В селото оставяш колата до центъра или крайната къща за гости.
Нощувка и храна
Препоръчвам „Александрови къщи“ — комплекс от реставрирани родопски къщи с автентичен интериор, вкусна домашна храна и уникално местоположение. Може да поръчаш боб в гърне, родопски пататник и домашна баница.
Скритите водопади на Косово не са просто природна забележителност. Те са място за отдих на душата. Откъснато от модерния свят, без обхват, без Wi-Fi, но с връзка към нещо много по-ценно — природата в най-чистата ѝ форма.
Ако обичаш Родопите, тишината и уединените места, това е едно от онези кътчета, които остават завинаги в съзнанието.
Уолфиш Бей - царството на фламингото в Намибия







