След години, прекарани в горещите летни празници в Австралия, едно семейство замени слънцезащитата със сняг – и откри празнично блаженство в неочаквана европейска столица.
Дървени шале бяха украсени с мигащи светлини, въртележка се въртеше грациозно, а димящият аромат на печена наденица ни привличаше все по-навътре в градския площад. Сезонът на коледните пазари беше тук и нашето семейство от четирима души беше готово да се отдаде на удоволствията, инфомира BBC Travel.
Всяка година празнуваме Коледа в пек и слънце, похапвайки печени ястия и плодов пудинг с намажени с пот челца и лепкави гърбове. С коледния сезон точно в средата на австралийското лято, нямаме друг избор. Макар мисълта за такава топлина да може да привлича някои, ние отдавна мечтаехме за зимна Коледа. Сега, когато най-голямото ни дете вече е официално възрастен, моментът беше сега или никога. Опаковахме зимните си дрехи и се качихме на дългия полет от Мелбърн до Лондон.
Планът: влаково пътуване през седем държави и осем града, с време да се насладим на всеки коледен пазар по пътя.
Откриване на feuerzangenbowle
Да пътуваш означава да ядеш. Това е мото, което нашето семейство спазва и което често определя къде отиваме. Коледа предостави особено вкусна възможност. Написахме списъци с регионални ястия, които искахме да опитаме във всеки град, и не спирахме да ги търсим.
Всеки пазар предлага вкусни сезонни лакомства. Хапнахме kartoffelpuffer (картофени палачинки) в Майнц, изядохме klobása (чешка наденица) с горчица и хляб в Прага и се насладихме на langos (пържен хляб) в Будапеща. Нашите деца не можеха да се наситят на плодови пръчици с шоколад. Това не беше време за броене на калории.
Разбира се, всичката тази вкусна храна трябваше да се запие, и греяното вино беше очевидният избор. Открихме безкрайни варианти – черешово, ябълково и боровинково – но сърцата ни завладя една версия от Нюрнберг: feuerzangenbowle.
Feuerzangenbowle е потопено в история – и в ром. Пламтящи блокчета захар, напоени с алкохол, стояха над купа с 9 000 литра пунш, бавно капейки сладка, препечена наслада във виното. Изглеждаше социално приемливо да се пие по всяко време на деня, и ние се подчинявахме, често спирайки на сергията край реката за поредната доза.
Освен че наситихме стомасите си, се наслаждавахме на гледки и звуци, които нямаха нищо общо с Австралия. Коледните певци ни водеха към 1000-годишната катедрала в Майнц, където открихме сцена на Рождество Христово с ръчно издълбани фигури в реален размер. Макар и твърде възрастни за игри, все пак оценихме звънките мелодии от украсените въртележки всеки път, когато минавахме през детския пазар в Нюрнберг.
В Будапеща и Братислава имаше изключителни занаяти и ни се искаше да имаме повече място в багажа, за да си купим акварели, бижута и керамика, с гордост изложени от артистите. Все пак направихме някои компромиси и постепенно събрахме колекция от коледни украси, добавяйки по една във всеки град, която завинаги ще напомня за нашето приключение на нашата елха у дома.
Колкото и магични да бяха пазарите, някои бяха по-натоварени отколкото весели, и старата поговорка „няма роза без трън“ се появяваше повече от веднъж в ума ни.
Задушени от тълпата
В Лондон се отказахме от плановете да вечеряме на коледните пазари в Leicester Square и Covent Garden. Хората бяха плътно един до друг, а входовете блокирани от струпалите се тълпи. Бяхме преживели най-голямата публика на Eras tour, когато Тейлър Суифт пееше на Melbourne Cricket Ground, но това не ни подготви за лондонските коледни пазари в събота вечер. Джетлагът не помогна и бързо се оттеглихме към по-тихи улици.
Сходна история беше в Прага, където всевъзможни хора се събраха на Стария градски площад. Комбинацията от астрономическия часовник и огромния коледен пазар беше прекалено много. Тълпата ни караше да се чувстваме клаустрофобично и избягахме към по-спокойни сергии близо до Карловия мост.
Бързо се научихме да пристигаме рано, знаейки колко натоварени ще станат пазарите с напредването на вечерта. Но реално кой иска да вечеря в 17:00, докато е на почивка в Европа? Не ние. Разделяхме се на две групи, за да съберем различни ястия от натоварените сергии. След като се събирахме отново, често беше трудно да намерим маса и ястията балансирахме върху кошчета за боклук или стояхме в ъгли, за да избегнем тълпите.
Европейският непознат – и забележителен – коледен град
Бяхме привлечени от неизвестното (и от любопитството за порк пай с Ризлинг), когато добавихме Люксембург Сити към маршрута си няколко месеца преди отпътуването. Оказа се мъдър ход. В момент, когато свръхтуризмът засяга голяма част от Европа, този малък град, сгушен между Франция, Белгия и Германия, се усещаше като тайна, скрита на видно място.
Излизайки от централната жп гара, веднага забелязахме по-бавния ритъм и липсата на тълпи. Нашата стая в City Hotel, на няколко метра от гарата, се усещаше дворцово в сравнение с предишните ни настанявания.
Малката столица, включена в списъка на ЮНЕСКО, се разкри пред нас при разходките пеша. Безплатният панорамен асансьор, висок 71 м, беше идеален за придвижване между двете нива, а челюстите ни се отвори при гледките към дълбоки долини, стръмни скали и вълнуващи реки. Когато падна мрак, се отправихме към фестивала Winterlights – градска зимна приказка, която беше всичко, което се надявахме да открием в Европа по Коледа.
Улиците бяха украсени с светлини. Дървета с лампички ни водеха от хотела по Avenue de la Liberté и продължаваха по главната улица. Минавахме от една осветена скулптура към друга, докато стигнахме най-близкия пазар. Там открихме чудесно украсени дървени сергии: снежни човеци, издълбани от местни дървета, с ръчно плетени шапки и шалове, стояха на щандовете, а гигантски подаръчни кутии се люлееха от стрехите. Продавачите се усмихваха и ни канеха да се приближим, горди да споделят стоките си и да поприказват за разстоянието, което сме изминали. Снимки в шейната на Дядо Коледа, поклащане в ритъма на механичния червен нос на Рудолф и втренчени погледи към безкрайните светлини над нас.
Разхождайки се между петте пазара на Winterlights с безплатната трамвайна мрежа, открихме, че опашките са малки или липсват, и лесно събирахме лакомства за хапване. Имаше много места за сядане с местни специалитети и въпреки че внимателно следяхме вещите си, не изпитахме напрежението, което усетихме другаде. Истинската радост? Да преживеем всичко това без да се бутаме с тълпите.
Наслаждавахме се на огромната коледна елха на града, докато похапвахме kniddelen (люксембургски кнедли с бекон и сметана), по-разкошни от всяко мак и сирене; и се насладихме на gromperekichelcher (традиционно люксембургско коледно ястие — картофени кексчета с ябълково пюре). Crémant de Luxembourg (местно пенливо вино) беше идеалният акомпанимент на весела музика и радостните писъци на деца на люлка. Печохме огромни маршмелоу на открит огън и разговаряхме с продавачите на сергиите.
Докато се разхождахме из пазарите, щраквахме снимки с радост, осъзнавайки, че успяваме да го направим без нито един непознат в кадъра. Толкова беше лесно.
И за първи път през цялото пътуване, се почувствахме наистина спокойни.
