Село по село из Пиренеи – между Франция и Испания пеша

Пиренеите предлагат една от най-добрите възможности за планинско пътешествие пеша в Европа, особено за онези, които търсят съчетание между природа, култура и малки, автентични селища. Планината разделя Франция и Испания, но също така ги свързва – с мрежа от маркирани маршрути, стари пастирски пътеки и трансгранични преходи, които преминават от едната страна на хребета към другата.

Един от най-популярните маршрути е GR10 (Grande Randonnée 10) – френският дълъг пешеходен път, който върви от Атлантическия океан до Средиземно море, изцяло от френска страна.
Паралелно с него, в Испания, минава GR11, а през самото било – HRP (Haute Randonnée Pyrénéenne), най-алпийският от трите. Но за по-кратки преходи може да избереш само сегмент от маршрута, обхващащ няколко дни и няколко села – без нужда от пълна екипировка за къмпинг.

Една отлична част от маршрута започва в Сен Жан Пие дьо Пор (Франция) – известна отправна точка и за Камино де Сантяго – и продължава към Ронсесвайес в Испания. Теренът минава през букови гори, високи ливади и гранични проходи, като в хубаво време предлага гледки към Бискайския залив и снежни върхове едновременно.

По-на юг, в каталунската част на Пиренеите, маршрутът от Вал д'Аран (Испания) към Лушон (Франция) минава през традиционни села, в които каменните къщи са с дървени балкони, а на пазара можеш да намериш местен мед, кози сирена и сушени колбаси. Някои хижи са напълно оборудвани, други – по-семпли, но уютни, с общи трапезарии и гореща супа за вечеря.

Националните паркове Ордеса (Испания) и Пирене дю Суд (Франция) предлагат множество дневни или многодневни преходи, при които можеш да се насладиш на дълбоки клисури, водопади и диви животни като изард (вид планинска коза) и лешояди. Там често се срещат стари църкви, пасища и хижи, които продължават да обслужват сезонни пастири.

Най-доброто време за преходи е от юни до края на септември, когато пътеките са свободни от сняг, а повечето хижи са отворени. Височините варират между 1000 и 2500 м, така че времето може да се променя бързо – добри обувки, дъждобран и лека екипировка са задължителни.

Можеш да планираш маршрута си самостоятелно или с помощта на локални туристически офиси, които предлагат карти и резервации за нощувки. Някои компании предлагат и „пренос на багаж от хижа до хижа“, така че да носиш само дневна раница.

Пътуването с влак до началните точки – като Пау, Тулуза или Жирона – е удобно и комбинирано с местни автобуси може да те доближи до стартовите села.

Да вървиш из Пиренеите от село на село е спокойно, ритмично и много лично преживяване. Всеки ден завършва с нова панорама, нова трапеза и нов акцент – френски, испански, каталански или баски. А когато се върнеш, осъзнаваш, че си прекосил не просто граници, а време, територия и тишина, каквито вече рядко се срещат.