Ястието, познато като салата, се смята, че датира от древноримския навик да се потапят листа от римска маруля в сол — „herbe salata“ означава „осолени листа“.
Сега, векове след като тази идея се заражда в Древен Рим, думата „салата“ може да предизвика у различни хора различни асоциации — за някои това е кутия с маруля и възможност за избор на добавки в популярните салатени вериги; за други е топла купа със зърнени храни (като салата от фаро) или изобщо салата без никаква маруля (като макарони, картофена салата или колсло). За едни салатата е студено, овкусено и нарязано гарнитурно ястие, докато други я превръщат в основно, като добавят разнообразни протеини.
Накратко — салатите означават различни неща за различни хора. Основното е свежите съставки, текстурата и добре балансираният дресинг.
Както и да бъде поднесена, една салата може да разкаже много за дадено място. От Гърция до Мексико, от Етиопия до Япония, не става дума само за съставките (зеленчуци, подправки, листа), овкусяването и текстурата — често зад рецептата стои история, която носи усещане за време, място и налични продукти. Попитайте всеки готвач и той ще ви каже, че да създадеш добра салата не е за хора със слаби нерви — вероятно затова толкова много класически салати са се запазили във времето, с минимални промени.
Ето някои от най-добрите салати от цял свят:
Шопска салата (България)
Най-известната българска салата, популярна и в целия югоизточен регион на Европа. Шопската салата се приготвя с нарязани на кубчета узрели домати, печени чушки (обикновено зелени, понякога червени), краставици (английски или персийски), люти чушлета (по желание), червен лук, магданоз и натрошено сирене (подобно на фета). Поднася се с винегрет от зехтин и понякога черни маслини. Наречена е на региона Шоплука в Западна България, а цветовете на салатата — червено, зелено и бяло — символизират българското знаме. Прочутата готвачка Силвена Йохан Лаута също включва рецепта за Шопска салата в книгата си „The Food & Cooking of Romania & Bulgaria“.
Панцанела (Италия)
Италианската хлебна салата, или Панцанела, започва със… остатъци: по-точно с хляб от предишния ден. В обичания нюйоркски ресторант Via Carota, италианските шеф-готвачи Джоди Уилямс и Рита Соди сервират хитова тосканска панцанела, която не е прекалено влажна и е приготвена с отлежал шери оцет — вероятно ключът към съвършенството ѝ. В рецептата им парчета от стар хляб се напояват в марината от шери оцет, след което се смесват с пресен зелен лук, узрели домати, краставици и целина, овкусяват се със зехтин и босилек. Салатата води началото си от векове назад като евтино ястие на тосканските селяни с остатъци и местни зеленчуци.
Салата Нисоаз (Франция)
„Нисоаз“ се отнася до стил на готвене от френския град Ница. Там прочутият ресторантьор и готвач на кралски особи Огюст Ескофие усъвършенства салатата Нисоаз, като добавя картофи и зелени фасулчета към комбинация от аншоа, маслини Нисоаз, каперси, риба тон, твърдо сварени яйца и чери домати върху маруля Бостън. Джулия Чайлд нарича тази салата едно от любимите си летни ястия — с право: лека, но засищаща и наситена с вкус.
Юшенг (Сингапур)
За да отбележат настъпването на Китайската нова година с късмет, в Сингапур и Малайзия се сервира Юшенг (или „yee sang“) — сладко-кисела салата със сурова риба, известна и като „ритуално разбъркване за просперитет“ (lo hei). Името „yu sheng“ означава „сурова риба“, но звучи и като китайската фраза за „повече изобилие“, затова е популярно и почти задължително предястие по това време. На традиционна трапеза всяка съставка се добавя последователно в голяма чиния, а домакинът поръсва ядки, семена, подправки и дресинг. Всички участници разбъркват съставките с пръчки колкото могат по-високо, произнасяйки пожелания за новата година.
Наранги салата (Индия)
Индийската шеф-готвачка Асма Хан пише в книгата си „Monsoon: Delicious Indian Recipes for Every Day and Season“, че макар Индия да е гореща и влажна страна, салатите там не са толкова разнообразни, колкото в Средиземноморието. Разбира се, свежите зеленчуци присъстват в менюто, а една от специалните салати, които Хан сервира, е Наранги салата — ароматно ястие с портокали, червени или зелени люти чушки, моркови, зеле и карамфил. Дресингът е от мед и оцет — едновременно кисел, солен, сладък и свеж, с приятна острота.
Салат Кацуц (Израел)
Израелско-американският готвач Майкъл Соломонов пише в бестселъра си „Zahav: A World of Israeli Cooking“, че тази израелска салата има арабски произход и е известна още като арабска салата, но присъства на всяка маса в Израел. Приготвя се лесно — нарязани на дребно краставици, домати и магданоз, разбъркани със зехтин, кошер сол и лимонов сок. В Близкия изток тези продукти са навсякъде и тъй като доматите и краставиците се отглеждат целогодишно, те са евтини и винаги налични.
Нарязана салата с хикама и печени тиквени семки (Мексико)
В ресторанта си в Бруклин Cruz del Sur, шеф Хуго Ороско предлага автентична кухня от Гуадалахара, включително популярна мексиканска нарязана салата с хикама. Този мексикански кореноплод придава свежа, сладка хрупкавост, а в тази салата е комбиниран с персийски краставици, портокали, ананас, лук, кориандър, люти чушки и препечени тиквени семки, с авокадо отгоре. Дресингът е винегрет с авокадо, овкусен с Tajín — люто-варенова сол, която също се поръсва върху салатата.
Гамалдагс Пресгурка (Швеция)
Само с тънко нарязана краставица, овкусена обилно със смес от оцет, вода, захар, бял пипер и магданоз, тази шведска маринована салата (Gammaldags Pressgurka) е перфектна гарнитура към прочутите шведски кюфтенца или тежки месни и рибни ястия. Краставиците се нарязват тънко и се притискат (оттам идва и името „pressgurka“), за да отделят течността си, после се овкусяват със сладко-кисела марината и се оставят да престоят няколко часа.
Каменни върхове и алпийски хоризонти: Най-красивите гледки от швейцарски крепости








