Болоня – градът на портите, пастата и студентската душа

Болоня не е от градовете, които се налагат със забележителност на първа страница. Тя не блести като Рим, не позира като Венеция и не бърза като Милано. Но именно в това е чарът ѝ – град с дълбочина, с ритъм на живеене, а не само на разглеждане. Известна като La Dotta, La Grassa, La Rossa – „Учената, Тлъстата и Червената“, Болоня е едновременно интелектуална, гастрономична и политически ангажирана.

Под арките – град, който се ходи без чадър
Една от първите изненади е 17-километровата система от покрити аркади (portici), вписана в списъка на ЮНЕСКО. Те не само пазят от слънце и дъжд, но създават естествени коридори за градски живот – с книжарници, галерии, антикварни магазини и кафенета. Разходката под тях е все едно минаваш през историята на града – от средновековието до днес.

Piazza Maggiore и двете кули
Центърът на града е Piazza Maggiore, просторен площад, около който се редят базиликата Сан Петронио, кметството и библиотеката Салаборса. Оттук се виждат и двете наклонени кули – Асинели и Гаризенда – символи на Болоня. Ако имаш сили и не се страхуваш от височини, качването на Асинели си струва заради панорамата.

Университетът – най-старият в Европа
Болоня е дом на най-стария действащ университет в света (основан през 1088 г.), и до днес усещането за студентски град е силно. Вечер улиците около Via Zamboni се изпълват с разговори, музика и бира, а атмосферата е млада, жива и често шумна по най-добрия начин. Ако искаш да усетиш духа на града – поседи на стъпалата пред базиликата с местните.

Кухнята – дом на талиателите, лазанята и mortadella
Болоня е сърцето на емилианската кухня, може би най-богатата в Италия. Тук няма „спагети Болонезе“ – вместо това ще ти поднесат талиатели ал рагу, с нежно сварено месо в сос, готвен с часове. Лазанята тук е със спанак и бешамел, а тортелини в бульон са задължителни през зимата. За нещо бързо – пиадина с прошуто и мортадела, взета от уличен щанд, е също толкова валидна за обяд.