Киргизстан – в юртата между върхове и безкрай

Киргизстан е страна, която остава извън масовите туристически маршрути, но е истинско съкровище за любителите на планини, открито пространство и автентична култура. Над 90% от територията ѝ е планинска, като част от веригите Тяншан и Памир оформят пейзаж от високи върхове, тюркоазени езера и алпийски долини, които предлагат едни от най-вълнуващите възможности за трекинг в Централна Азия.

Бишкек, столицата, често служи като входна точка – малък, спокоен град, откъдето лесно се организира транспорт към природните райони. Само на няколко часа път е Националният парк Ала
Арча – популярен за еднодневни преходи, ледници и изкачвания.
Един от най-предпочитаните маршрути води към езерото Сонг-Кьол, разположено на 3 000 метра надморска височина. През летните месеци районът е дом на юртови лагери, където пастири живеят със стадата си. Гостите могат да отседнат в юрти, да опитат ферментирало кобилешко мляко (кумис), да яздят коне и да усетят номадския начин на живот, който в Киргизстан не е атракция, а все още реалност.

По-далеч на изток се намира езерото Исък-Кьол – второто по големина солено езеро в света и любима дестинация за местните. Южният му бряг е по-слабо застроен и предлага спокойствие, преходи в каньони (като Сказка) и достъп до села с етнографски интерес, включително възможност за домашно настаняване (guesthouses).
Трекинг маршрутите в Киргизстан варират – от кратки еднодневни излети до многодневни преходи с водачи, товарни животни и палатки. Един от най-известните маршрути е от Джейлу-Сари-Могол до Ала-Кул и Арасан, с пейзажи от ледникови езера, високи проходи и горещи извори. Нивото на трудност варира, но винаги е нужен топъл слой дрехи – дори през юли нощите са студени.

Храната е семпла, но питателна – месо (особено овче и конско), тестени изделия, чай с мляко и местни млечни продукти. Гостоприемството е част от културата – дори най-отдалечените юрти ще ти предложат чай и хляб, понякога без да очакват нищо в замяна.

Най-доброто време за посещение е от юни до септември, когато проходите са проходими и юртите са обитавани. През зимата страната предлага и ски туризъм, но инфрастуктурата е по-ограничена.

Виза не се изисква за граждани на ЕС, а местната валута (сом) се използва навсякъде. Пътуването между градовете става с маршрутки или частни шофьори, а в планините – с организирани групи или местни водачи.

Киргизстан не е дестинация за лукс, а за връщане към простото, земното и дълбоко човешкото. Място, където звездите са близо, въздухът е чист и всеки изгрев те намира някъде между върховете и безкрая.