Планините на Северна Македония – малко познати, много впечатляващи

Северна Македония често остава извън светлината на прожекторите, когато говорим за планинарство на Балканите. Но именно това я прави толкова привлекателна – планини без тълпи, върхове без пътеки от сувенири, и усещане, че си открил нещо, което още никой не е изговорил докрай.

Най-високата планина – Кораб, разположена на границата с Албания, е сурова и величествена. Изкачването до връх Кораб (2 764 м) предлага не само предизвикателство, но и гледки, които се простират над цялото западно Балканско пространство – от стръмни долини до безкрайни хребети. Тук няма лифтове, но има пътеки, които минават покрай овчарски колиби и потоци, пълни с ледена вода дори през юли.

На юг, в близост до Охрид, се намира Галичица – планина, която разделя двете сини очи на Македония: Охридското и Преспанското езеро. Маршрутите тук не са трудни, но гледките са запомнящи се – от върха можеш да видиш и двете езера едновременно, с Албания и Гърция на хоризонта. Цветята по склоновете, редките пеперуди и ароматът на мащерка правят всяка разходка не само физическо, но и сетивно преживяване.

Шар планина, на северозапад, пък е друга история – дива, обширна, все още малко проучена. Място за истински приключенци. Тук се намира и новосъздаденият Национален парк Шара, с десетки върхове над 2 000 метра, ледникови езера и възможности за многодневен трекинг. През лятото местните села като Лешница и Бродец предлагат домашни гостоприемства с вкус на айран, баница и боров мед.

Северна Македония е също толкова впечатляваща и извън високото. В селата, разположени по склоновете – като Галичник, Вевчани или Кралиани – архитектурата от камък и дърво, тесните улички и звънът на чановете напомнят за живот, който следва ритъма на земята. През лятото фестивалите тук съчетават фолклор и планина, вино и стари танци, в които всяко движение е памет.

Има нещо особено в тези планини – тиха сила, която не търси признание, а просто присъства. Без претенции. Без шум. Но когато се озовеш горе, на билото, с вятър в лицето и птица някъде в
небето, разбираш, че си точно там, където трябва.

Северна Македония не е „лесна природа“ – тя е жива, сурова и свободна. И ако ѝ дадеш време, ще ти се отплати не с маркирани маршрути, а с неочаквани пътеки – и в земята, и в теб самия.