Българската експедиция до Еверест от 1984-та - кошмар и триумф

Идеята за изкачване на Еверест от български алпинисти започва да се оформя още през 70-те години, когато българският алпинизъм е в подем. До този момент българските алпинисти вече имат сериозен опит в Кавказ, Памир, Тяншан, Алпите и други високи планини. Христо Проданов се утвърждава като един от най-опитните и смели алпинисти с изкачвания като западната стена на Дхаулагири (1979 г.) и други трудни хималайски върхове.

След успешното участие на българи в международни експедиции, става ясно, че е време и за национална експедиция към най-високия връх на планетата. Подготовката е сериозна — избран е силен екип от 23-ма алпинисти, предимно от софийските и пловдивските клубове.

Основни участници в експедицията:

• Христо Проданов — ръководител и най-опитен алпинист. Първият българин на Еверест.

• Методи Савов — вторият българин, стъпил на върха.

• Иван Вълчев — третият българин, стъпил на върха.

• Людмил Янков — близък приятел на Проданов, участвал в опита да го спаси.

• Петко Тотев, Георги Атанасов, Петър Петров, Иван Братанов, Венцислав Николов — все доказани алпинисти, участвали в логистиката, изграждането на лагери и пренасянето на товари.

Общо 23-ма души участват в експедицията, като всеки има важна роля — някои подготвят лагерите, други извършват аклиматизационни изкачвания, а трети осигуряват връзката и медицинската помощ.

Особености на експедицията:

• Проданов избира да атакува по западния ръб — много по-опасен и рядко използван маршрут.

• Без допълнителен кислород, което прави изкачването му още по-легендарно.

• След изчезването на Проданов, Людмил Янков прави опит да го открие, излагайки собствения си живот на опасност.

През пролетта на 1984 г. български отбор от 23 алпинисти предприема експедиция към връх Еверест (8 848 м). Това е първата успешна българска експедиция до най-високия връх на планетата. Ръководител е Христо Проданов — вече признат алпинист с редица сериозни изкачвания зад гърба си.

На 20 април 1984 г. Христо Проданов става първият българин, стъпил на Еверест, при това по изключително трудния западен ръб, самостоятелно, без кислородна маска. Това е изключително постижение, дори в световен мащаб.

Трагично обаче, след слизането от върха, Проданов изчезва. В последния си радиовръзка съобщава, че е в беда, но спасителният екип не успява да го открие. Христо Проданов остава завинаги в Хималаите.

След него на 8 май 1984 г. Методи Савов и Иван Вълчев също успяват да изкачат върха, като използват стандартния югоизточен маршрут, с кислородни бутилки. Те стават вторите и третите българи, достигнали до Еверест.

Тази експедиция остава емблематична в българската история не само с успехите, но и с трагизма около загубата на Проданов. И до днес се помни с респект и възхищение.

След като на 20 април 1984 г. Христо Проданов стъпва на Еверест по западния ръб и дава последно съобщение по радиостанцията, че започва слизане, връзката с него започва да се губи. По-късно съобщава, че е в беда, че се намира в „сняг и мъгла“ и че му е изключително трудно.

На сутринта на 21 април екипът в базовия лагер вече е наясно, че ситуацията е критична. Тогава Людмил Янков, един от най-близките приятели на Христо, взема смело решение, въпреки риска за собствения си живот, да тръгне нагоре, за да опита да го спаси.

Той знае, че условията са ужасни — буря, ниски температури и почти никаква видимост. Янков тръгва с минимална екипировка и по маршрута на Проданов, надявайки се да го намери жив. По пътя се сблъсква с изключително тежки условия — лавини, ледени висулки и на места почти непроходими участъци.

Най-драматичното е, че по радиото се чува още един сигнал от Христо, много слаб, с отчаяни думи, че едва диша. Людмил тръгва още по-нависоко, но поради бурята и силната височинна болест започва да губи сили. На около 8 000 метра, вече на предела на възможностите, Людмил Янков осъзнава, че шансът да намери Проданов жив е почти нулев.

По-късно самият Янков разказва за момента, в който трябва да вземе тежкото решение да се върне, защото ако продължи, рискува и собствения си живот, без реален шанс за успех. С огромна болка и сълзи на очи той слиза обратно към лагера.

Тази постъпка превръща Людмил Янков в символ на приятелството и саможертвата в българския алпинизъм. Малко след това той загива трагично при катастрофа в Алпите през 1988 г.

Историята на Янков и Проданов остава завинаги запечатана в съзнанието на всички, които обичат планината и уважават човешката смелост.

 

Участниците в българската експедиция до Еверест през 1984 г. споделят спомени, които разкриват както триумфа, така и трагедията на това историческо начинание.

Спомени от участниците

• Методи Савов, един от алпинистите, изкачили върха след Христо Проданов, разказва пред bTV „Ние с Иван бяхме единствените хора в света, които изкараха на 8750 метра цяла нощ без кислород. Нямате представа какво разкъсване е. Страхът ти е непрекъснатият спътник, но трябва да го преодоляваш, защото хем се страхуваш, хем си мераклия.“ 

• Петко Тотев, председател на Българската федерация по катерене и туризъм и участник в експедицията, споделя: „След загиването на Христо, решението за продължаване на експедицията беше трудно, но всички подкрепихме Аврам Аврамов и се обединихме около него.“ 

• Елисавета Първанова, технически секретар на експедицията, припомня: „Цялата експедиция се е превърнала в социално явление, защото малки и големи са говорели за нея. Всеки знаеше как се движи експедицията. Централните новини започваха с емблемата ѝ и със съответните съобщения за нейното движение.“ 

• Людмил Янков, близък приятел на Христо Проданов, който се включва в спасителната мисия, споделя: „Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!“ 

Тези спомени подчертават не само физическите и технически предизвикателства на експедицията, но и дълбоката емоционална връзка между участниците и тяхната отдаденост на каузата.

През 2025 г. излезе документалният филм „Жестокият път“, посветен на първата българска експедиция до връх Еверест през 1984 г. Режисьор на филма е Деян Барарев, а премиерата му в кината бе на 18 април 2025 г., отбелязвайки 40-годишнината от това историческо събитие.

„Жестокият път“ осветлява драматичната история на българските алпинисти, които през 1984 г. изкачват Еверест по Западния гребен — маршрут, известен като най-смъртоносния и до днес неизминат от други. Филмът разкрива не само героизма на участниците, но и скритите до момента истини, потулени от властите на Народна република България. Включени са непубликувани досега записи от радиовръзките между алпинистите, които хвърлят нова светлина върху събитията и решенията, довели до трагичния край на Христо Проданов.

Филмът включва откровени интервюта с оцелелите участници в експедицията: Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Дойчин Василев, Кънчо Долапчиев и Огнян Балджийски. Техните разкази разкриват не само физическите и технически предизвикателства на експедицията, но и дълбоката емоционална връзка между участниците и тяхната отдаденост на каузата