Грузия на два колела – с велосипед през винени долини и проходи

Грузия е страна, която сякаш е създадена за приключения – компактна, разнообразна, пълна с планини, реки, хора с големи сърца и пейзажи, които спират дъха. А най-добрият начин да я преживееш не е зад волана, а върху две колела – бавно, близо до земята, с възможност да спреш, когато усетиш миризма на хляб, звук от гайда или просто нужда от още една глътка въздух.

Пътуването може да започне в Кахетия – винената долина на Грузия, където хълмовете се редуват с лозови масиви, а всяко село има собствено вино и история. Колелото минава през Телави, Сигнахи, Цинандали – места, където можеш да оставиш велосипеда пред винарна и да бъдеш поканен на дегустация, често придружена с хачапури, сирене и препечен хляб.

Пътищата са неравни, но пълни с живот. Деца махат от прашните улици, стари жени продават плодове, а пастири прехвърлят стада от едната лента в другата. Велосипедистът тук е не екзотика, а гост – и винаги ще се намери кой да предложи вода, кафе или просто сянка под орех.

По-натам маршрутът води към Военното шосе – легендарният път през Кавказ, който свързва Тбилиси с Степанцминда и връх Казбек. Изкачването към Крестовия проход е предизвикателство, но възнаграждението е велико – гледки към скалисти върхове, реки с цвят на лед, и манастирът Гергети, който се рее над облаците.

За търсещите още повече природа – Сванетия и Рача предлагат офроуд маршрути през гъсти гори, високи проходи и села, където времето е спряло. Понякога се кара по кал, друг път по камък, но винаги – със сърце. В Ушгули, едно от най-високите населени места в Европа, те посрещат с чаени чаши и усмивки, а нощите под звездите са по-ярки от всяко осветление.

Грузинското гостоприемство не познава граници. В който и дом да спреш – ще получиш повече от храна: ще чуеш история, ще разбереш нещо за земята и ще усетиш какво значи думата „генацвале“ – израз на близост, почти братство, което се ражда дори между непознати.

Грузия на две колела не е състезание. Тя е вкус, въздух, време. Всяко завъртане на педала те приближава до нещо истинско – до хората, до природата, до себе си. А когато стигнеш края на маршрута, осъзнаваш, че най-важното в това пътуване не е било къде си стигнал, а как си се движил – със сърце, с отворени очи и на две верни колела.