Мистерията около първото покоряване на "покрива на света"

За официално покоряване на Еверест се смята екпедицията от пролетта на 1953 г., водена от полковник Джон Хънт, се отправя към Непал с една цел — да стъпи на връх Еверест (8848 м). По това време Еверест е смятан за „третия полюс“ и голяма част от света още вярва, че е невъзможно човек да го изкачи.

Но има и една друга експедиция, която до ден днешен не се знае как е завършила, а именно тази на Джордж Мелъри и Андрю Ървин от 1924 г. 

През 20-те години на XX век идеята за покоряване на най-високия връх в света вече вълнува алпинистите. Британците организират няколко експедиции към Еверест от северната, тибетска страна (Непал е затворен за чужденци по това време).

Джордж Мелъри е култова фигура — харизматичен, образован, добър писател и елитен катерач. Известен с фразата си, когато го питат защо иска да изкачи Еверест: „Защото е там.“

Андрю Ървин е само на 22 години, млад, силен, инженер, от когото се очаква да се справя с новите кислородни системи.

Изкачването

На 8 юни 1924 г., след няколко предварителни опита от други членове на експедицията, Мелъри и Ървин тръгват от последния лагер на около 8 170 м. Последният човек, който ги вижда живи, е Ноел Одъл, който по обяд ги забелязва със „забележителен напредък“ в подножието на Второто стъпало (8 610 м) — ключово препятствие по Северния гребен.

След това — те изчезват в мъглата.

 Мистерията

Дали са достигнали върха преди смъртта си остава една от най-големите загадки в историята на алпинизма. Ако са успели, това би означавало, че първото изкачване на Еверест е било 29 години преди Хилъри и Тенсинг.

През 1999 г., международна експедиция открива тялото на Джордж Мелъри на около 8 155 м, почти 75 години по-късно. Тялото е забележително добре запазено заради студа.

По него има следи от падане — счупен крак и травма на главата. Любопитното е, че у него не е намерена снимка на съпругата му Рут, която Мелъри е обещал да остави на върха. Това поражда хипотезата, че може би е стигнал до него и на слизане е загинал.

Тялото на Андрю Ървин така и не е открито. Легендата гласи, че той носел фотоапарат, чиято лента може да даде окончателен отговор.

Историята на Мелъри и Ървин е вдъхновявала поколения алпинисти и писатели. Наричат я „най-романтичната трагедия в Хималаите“. Мелъри остава символ на непоклатимия човешки стремеж към непостижимото.

Първото официално изкачване на Еверест?

В експедицията участват някои от най-добрите алпинисти на времето:

• Едмънд Хилъри — пчелар от Нова Зеландия, с вече натрупан алпийски опит.

• Тенсинг Норгей — шерп от Непал с безценен опит в Хималаите.

• Том Бордилън и Чарлз Еванс — алпинисти, които първи опитват атака на върха, но са принудени да се върнат на 8 750 м.

На 29 май 1953 г., в ранни зори, Хилъри и Тенсинг напускат последния лагер на 8 500 м с допълнителен кислород. Температурите са ужасяващо ниски, а снегът — дълбок и нестабилен. Двамата се редуват да проправят път през снега и леда.

Най-известният момент е преминаването на „Хилъри Стъпалото“ — отвесна скална стена висока около 12 метра на 8 790 м. Хилъри открива малка цепнатина, изкачва я и помага на Тенсинг да се изкатери.

В 11:30 ч. сутринта, те стъпват на върха на света. Хилъри по-късно казва:
„Тогава си помислих — добре, стигнахме това копеле.“

Двамата прекарват около 15 минути на върха. Хилъри прави снимки на Тенсинг, а Тенсинг поставя шоколадови бонбони като дар за духовете на планината. Тенсинг отказва да каже кой е стъпил първи на върха — за него били „заедно“.

Новината за успеха им достига Великобритания на 2 юни 1953 г. — точно на коронацията на кралица Елизабет II, и е приета като огромен национален триумф.

Хилъри получава титлата „сър“, а Тенсинг е обявен за национален герой на Непал и Индия.

Тази експедиция не само променя историята на алпинизма, но вдъхновява хиляди да погледнат към планините. От тогава досега над 11 000 души са изкачили Еверест — но първите двама остават легенди.